Павел Маринов: Не можем да се мерим с големите

image

Баскетболните посрещат утре Франция в „Арена Ботевград“ в първия си мач от втората квалификационна фаза за световното в Китай, а 3 дни по-късно гостуват в Русия. В отсъствието на Чавдар Костов, капитан на нашите ще бъде Павел Маринов, който говори за възможностите ни срещу големите, реалните цели, израстването – на отбора и неговото на терена, проваления трансфер във френския втородивизионен Бола и защо избра да остане у нас и да облече екипа на Берое.

– Предстоят два тежки мача за националния отбор, на какво можем да се надяваме срещу сили като Франция и Русия?

– Мачовете са си мачове, няма значение дали са тежки или не. Всъщност не знам какво означава тежък мач в баскетбола. Защото то леки няма. С много класни отбори ще играем, това всички го знаят. Можем да се надяваме просто да играем добре, да покажем най-доброто от себе си срещу такива играчи. То срещу такива силни отбори се играе лесно, защото обикновено те просто те надиграват с талант. Не е, например, да се неудобни за пазене, както беше с исландците. Те си играят много силен баскетбол просто и си спазват техните системи. Можем да се надяваме на победа, да мечтаем. Защо не?

image (1)

– Публиката в Ботевград е способна да създаде подходящата атмосфера, от какво значение ще бъде за вас подкрепата в залата?

– На националния отбор, мога да кажа, идват хора от цяла България. Даже моят треньор на Тигрите от Ямбол – Здравко Янчев беше докарал цял автобус с деца от школата да ме гледат, за съжаление не играх, защото бях контузен. Публиката не е само от Ботевград, отвсякъде идват хора. Иначе – всеки обича да има атмосфера. Тя е за нас, но и за тях. Ако си я направят хората, и на тях ще им е приятно, те ще запомнят мача с хубаво. Така че – нека дойдат хората да гледат. Поне да гледат французите, нас ако не ни уважават като спортисти. Да видят хора на такова високо ниво, нека дойдат.

– Третият отбор в групата – Босна и Херцеговина, също много сериозен, ще имате ли сили да се преборите за едно от първите 3 места в групата?

– Босна и те са си много силен отбор. Доказана баскетболна школа, бивша Югославия. А на какво да се надяваме? Само да сме здрави, да се събираме всички играчи възможно в най-добра форма и да играем добър баскетбол, какъвто играехме до момента. Чисто колективна игра, да си помагаме в защита. За победа и за сметки при нас не може да става дума.

image (2)

– Загубихте с по 1-2 точки в предишната фаза. Какво смяташ, че можете да подобрите, за да печелите тези завързани мачове?

– Да си спазваме нашите неща, системата на треньора, да продължаваме да вярваме в себе си и в останалите и да се контролираме чисто емоционално. За да можем да взимаме по-добри решения. Да играем с много енергия и „празни“ глави, отпуснато. Това можем да подобрим единствено. Да не се водим по емоциите на залата, за която говорихме

– Реалистично ли е феновете да мислят за класиране на световното, или по-скоро трябва да се насладят на мачовете срещу съперници от най-високо ниво?

– Много български въпрос! Цялата ни държава е изградена от едни такива… максималисти. Всеки един тук е такъв. Да, до една степен това е много хубаво, но ние в момента, без да се оправдавам, без да казвам нищо, не сме на ниво, на което можем изобщо да претендираме за някакви класирания. И аз не говоря нито за себе си, нито за някой от другите играчи. Става въпрос за цялата ни организация тука. И държавата, като цяло. Защото, все пак, спортът ни е едно отражение, икономиката ни и няма как да говорим за някакви… да се мерим с тези държави. Просто едни хубави мачове, ако имаме някоя победа – би било страхотно. Това би било успех за нас.

image (3)

– За следващите два мача ще сте без Чавдар Костов, ще се отрази ли това на играта ви?

– Той Чавдар е емблема на националния отбор. От много години е в него, сигурно от 15, 10 от които – в мъжкия, без да знам с точност. Нормално е да липсва. Момчето се познава с всички, с всички е в добри отношения, работил е винаги много здраво, добър пример е. Освен това играе на високо ниво, в сравнение с останалите. Така че – естествено, че ще се усети разликата.

– Отсъствието на Чавдар те прави теб капитан на националния отбор. Ще променили това нещо за теб?

– Няма какво да промени в мен отсъствието му. Аз съм си аз. Имам си моя статут в отбора, капитан или не – хората ме уважават, аз тях – също и всичко е точно.

– Това лято навърши 30 години, чувстваш ли се вече по-улегнал?

– 30 години… не, добре съм. Смятам, че разликата е само в това, че са минали години. Знам как да се държа с тялото си, как да се поддържам и да работя. Общо взето, нещата се случват лесно. Вече 30 години са точно златните години. Нямам тежки, сериозни контузии, слава Богу, като цяло съм запазен. Това също ми помага. На тези години, примерно, някои са изхабени играчи, аз съм си супер свеж. Като улегнал – то си личи по играта ми, ако говорим за баскетбол. Извън игрището – същата работа, още съм си младо момче (смее се).

image (4)

– След мачовете в залата винаги има деца, които искат да се снимат точно с теб. Какъв пример искаш да им дадеш?

– Пример не мога да им дам за секундите, в които искат да се снимат с мен, евентуално мога да си разменя някоя приказка с тях. Мога да се усмихна само, защото нямам достатъчно време да им обърна внимание и да кажа нещо. Или да покажа, което е по-важно. Но, надявам се, с държанието си на игрището да им давам достатъчно добър пример. Като поведение и реакции. Това би било добър пример, освен играта.

– Каква е ситуацията около бъдещето ти?

– В момента съм на подготовка, готвя се за националния отбор, това ми беше целта – да се подготвя за тези мачове. Да направя всичко възможно да се представим добре. Нямам някакви големи планове, имам предложение от Берое да остана тук с опцията ако някой в чужбина ми предложи нещо по-сериозно, значително, да продължа напред. Това е единственото, което ме устройва към момента, защото другите отбори просто не ми направиха приемливи оферти.

– Имаше ли към теб предложения от други български отбори и защо избра Берое?

– Да, имаше запитвания, срещи, но те ми говореха за договори. А Берое ми предложи просто да се подготвям за националния отбор и това ми звучеше най-добре. Аз защо съм го избрал – има ред причини, но те са си лично мои. Хората от клуба са много приятелски настроени към мен. Като започнем от президент, всички треньори в отбора познавам, на всички възрасти, всички играчи. Чувствам се добре тук, има много добри условия за работа. Берое е напреднал страшно много от годините, в които бях тук и брат ми (Борис Маринов е по-голям от Павел с 3 години и играе в Берое между 2006 г. и 2013 г., б. а.) играеше в отбора. И като организация, и като фенове, наистина вървят напред, много добра организация са си направили до този момент.

image (5)

– Ако останеш в Берое – ставате ли претендент за титлата?

– Аз съм си научил урока с тези предварителни приказки, но… това другите отбори могат да го кажат. Не знам те как ни виждат в тази ситуация. Като бях по-малък говорех повече, сега съм повечко по действията. Дали сме претенденти за титлата – това нещо, ако остана тук, ще се разбере през май или юни следващата година.

– Защо се провали трансферът ти във Франция?

– Бяха изключително некоректни тези хора, направо не мога да повярвам какво стана. Имах си предложения оттук-оттам, обмислях ги и те просто изскачаха два пъти с най-добрата оферта. Наистина с най-много потенциал и добър план за действие. Втора година подред ме търсят, миналата не им обърнах внимание особено. Тази година бяха още по-настоятелни, с по-добра оферта. Първият път – както и да, там някой си играч не разтрогнал договор, не искал. Добре. След това ми звънят през лятото и вече сякаш се беше освободила тази позиция и аз, в един момент, бях тръгнал към Ямбол да си събирам багажа и чаках само самолетен билет и да се изстрелвам към Франция. А те ми пратиха имейл, в който ми казват, че нямат правомощия да разтрогнат с този играч и всичко се проваля. И то – в най-лошия момент за мен, в края на лятото. По-рано през лятото имах много хубави оферти, но така стана, че тея французи ме подхлъзнаха много лошо по пързалката (смее се). И сега съм с една въпросителна, но „Всичко е точно!“, както се пее в една песен.

– Каква е причината водещи играчи да се връщат в България в последните години?

– Няма нищо по-хубаво от това да играеш вкъщи!

– Какво, според теб, липсва на българските отбори, за пробив в евротурнирите?

– Нямам някакъв огромен опит и не съм компетентен по въпроса, но личното ми мнение е следното: за да имаш силна машина, която да играе постоянно на високо ниво, трябва да имаш ядро в отбора, което е постоянно. Най-просто казано или местни играчи на ниво, или чужденците ти да са с дългосрочни договори и това нещо да се гради и да се надгражда. Тук, в България, повечето чужденци идват, за да с продават, а не да побеждават.

image (6)

– Все пак имаш опит в чужбина, с какво се различава баскетболът там от този у нас?

– Баскетболът е еднакъв навсякъде. Опитът ми не е огромен, но е нещо. Разликата не е голяма. Единственото е, че като чужденец някъде – ти имаш отговорности, да си пример за подражание, за игра. От теб се изисква малко повечко от останалите. Но като баскетбол, на това ниво, на което бях аз, не видях голяма разлика. Във Франция имат, така, по-хубав етикет на мачовете, всичко се продава по-добре, чисто организационно изглеждат по-добре. Но, фактически, в клуба нещата не са различни. Трябва да ти кажа в Румъния в нито един отбор не беше толкова добре организирано всичко, колкото тук, в Берое. Няма да сравнявам нещата с Лукойл, когато бях там. Всичко беше много гладко. И в Балкан като играх Ацо Тодоров и шефовете бяха направили много, много сериозна организация. Трябва да кажа, че в последните години, в които бях в България, ги изпреварвахме, чисто организационно, с много. Специално румънците. Но разликата е, че те имат много по-сериозни пари и могат да си позволят много по-опитни и класни състезатели. Като чужденци. Докато ние обираме, без да обиждам никого, новобранци от колежи, които са едни въпросителни и не знаеш дали ще ти свършат работа.

Източник: Станислав Христов, в-к „Телеграф“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s