Звездата, която (не) заслужаваме

VezenkovNT

1. Звезда – небесно тяло, представляващо голямо кълбо газ, произвеждащо енергия чрез термоядрен синтез, основно превръщане на водород в хелий. Тази енергия се разпространява в пространството под формата на електромагнитно излъчване. Звездите в нощното небе блещукат (трептят) поради многобройните отражения и пречупвания на светлината при преминаването й през земната атмосфера.

2. Звезда – успешен и известен спортист, представящ се добре на най-голямата сцена. При определени обстоятелства и изключителни прояви, може да бъде добавена и представката “супер”.

Александър Везенков бе избран в Драфта на NBA. И стана едва вторият българин, който може да се похвали с нещо подобно в спортното си CV. Първият е Георги Глушков, на когото обаче това му се случва толкова отдавна, че надали някой си спомня. С абсолютното уважение, което трябва да му бъде отдадено – всички са наясно, че Глушков е играл за Финикс при най-добрите, но много малко хора знаят, че всъщност и той е избран в Драфта, който през 1985 година е в доста различен формат.

Везенков стори това на 21 години. На 21 години той е звезда, най-малкото на българския баскетбол, а всъщност и на Барселона, като в случая това не може да бъде отречено дори и от най-отявлените критици. Които ще изтъкнат слабия сезон на испанците, многото контузени, това, че треньорът е грък и Алекс му е бил една идея по-симпатичен заради цялата си “гръцка история”… Народопсихологията и самосъзнанието на българската народност просто такава.

И точно за това Александър Везенков е звездата, която (не) заслужаваме.

Не го заслужаваме, защото е възпитан и интелигентен млад мъж, който предпочита да се труди мълчаливо, да стои настрана от всички изкушения, на които един професионален спортист, играещ за Барселона може да се поддаде и да знае точно какво иска и как да го постигне. Не го заслужаваме, защото той е като дар свише за българския баскетбол. Защото хиляди пъти можеше да предпочете да играе за Кипър, където е роден или за Гърция, където е пораснал и се е формирал като личност и играч и се е превърнал в култова фигура за взискателните фенове на солунския Арис. А и между другото баскетболистите, на които гърците се молят да играят за националния им отбор не са много.

Но скромното и тихо момче каза, че България е страната на неговите родители и той ТРЯБВА да играе за нея. Макар да не е длъжен. Макар да е роден и израстнал далеч оттук. И въпреки това показва позиция и характер, достойни за уважение и пример на доста други спортисти, които са родени тук.

Заслужаваме го, ние, българите, защото младите баскетболисти трябва да имат фигура, към която да гледат. И да се мотивират да продължават напред, въпреки често срещаната липса на елементарни условия. Когато гледат мач от Евролигата, а и дай Боже след време от NBA и видят момчето с убийствената лява ръка и №14 на гърба, над който пише фамилията с наставка “-ОВ” в края, да си кажат – “Има защо да продължавам, има защо да се трудя”.

Защото макар и продукт най-вече на гръцката баскетболна система, Александър Везенков преди всичко остава българин. И децата, които тепърва захващат оранжевата топка и се влюбват в играта, след като тя се завърти по ринга и мине през окъсаната мрежичка, или просто през обръча, за първи път, виждат, че някъде там, по баскетболните възвишения, има едно момче с българско име и с българско сърце, което макар и без думи ги кара да не се откажат.

Александър Везенков е звезда. Но не медиен балон, не татуиран и прилежно нагласен и сресан, вкарал два гола и полетял прекалено високо футболист, който пада отвисоко много бързо. Защото примери има многа. Той е от онези звезди, трудили се неуморно и неспирно. Защото колкото и да е трудно, винаги си струва.

А там, където попадна онази нощ. Там, където в края на юни всяка година се надяват да попаднат стотици млади и много добри баскетболисти, но в крайна сметка има място само за 60. Там ценят отдадеността и трудолюбието. И дори да е изтъркано, невъзнаграден труд няма. Примерът е налице.

И България, цяла България, а не само баскетболната й част, има звездата, която (не) заслужава. И която дълго време може да бъде пример за подражание.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s