Изборът на Минчев: модерен баскетбол или рецепта за провал?

14188289_834797579989863_3374884374697868112_o

Вчера селекционерът на националния ни отбор Любомир Минчев обяви имената на баскетболистите, с които ще се опита да преодолее първата квалификация за световното първенство в Китай през 2019 г. Решението му породи очакваното питане: „Защо този, а не онзи?” на няколко пъти, като той се обоснова и ясно даде да се разбере, че не бяга от отговорност. Доволни или не, трябва да приемем 16-те, на които ще се довери през лятото.

Въпросните 16 обаче са предпоставка за два коренно противоположни сценария през август в мачовете срещу Португалия и Беларус – модерен баскетбол, какъвто се опитват да играят голяма част от отборите в Европа и NBA, или провал и заличаване на доброто впечатлени, което оставиха националите миналата година в квалификациите за Евробаскет 2017.

Паспортът

14258273_840636966072591_1536784160158070023_o

Предпоставка за модерен баскетбол е решението на Любо Минчев да вземе в състава като единствен чужденец с български паспорт Дий Бост. Миналото лято гардът не оправда очакванията, с които беше натоварен, а ранното му напускане на националния отбор допълнително настрои мнението срещу него. Нищо, че и Александър Везенков си тръгна по същото време, което беше прието далеч по-добре. Ясно е, че на позиция „1” не разполагаме с впечатляващ играч, който да поведе отбора, но е същото и с позиция „5”, където миналото лято Джейсън Уошбърн се справи повече от прилично в малкото минути, които получи. Минчев обясни, че тази година е предпочел да не вика втори чужденец, който да седи резерва и да губи мотивация – резонен ход. Защо обаче точно неубедителния Бост за сметка на убедителния Уошбърн, като и двата поста са проблемни? Отговор на въпроса дава концепцията на Минчев, за която загатна още миналата година. Селекционерът предпочита бърз баскетбол в нападение, за който ще е необходим човек с умения да организира атаките, а не някой, който да се бори под коша. Освен това миналото лято Минчев направи опит, на моменти успешен, на моменти – не чак толкова, да играе с две „четворки”, вместо с типичен център. Изглежда тази година това ще е основната тактика на селекционера, като очертаващият се като титуляр на позиция „5” Велислав Гълъбов ще има по-скоро поддържаща роля. С физиката си той най-вероятно ще поставя заслони и ще отваря пространства за гардовете. А основната тежест в нападението под коша ще изнесат Александър Везенков и Александър Янев, които показаха много добро разбирателство миналото лято. Това потвърди и самият Минчев при обявяването на отбора: „Може да се играе и с две четворки”.

Едно

 

Взетите: Решението на селекционера да вземе само двама плеймейкъри, освен Бост, също е противоречиво, но обосновано. Минусът е очевиден – Станимир Маринов е безспорен талант, но е податлив на контузии и евентуална нова такава ще постави Минчев в тежка ситуация. Вземането на Евгени Хаджирусев в състава пък е напълно обяснимо, тъй като затвърждава линията за налагането му в националния отбор, след като миналото лято беше взет за пръв път и остави добри впечатление.

14258355_840636929405928_5568705108017183530_o

Невзетите: Отсъствието на капитана Асен Великов беше обяснено с контузия в китката, за която самият той е информирал Минчев, а в невземането на възстановения от тежка операция Божидар Аврамов също има резон, още повече, че селекционерът категорично заяви, че възнамерява да го вика за следващи квалификации. Вариант за поста бяха още Александър Груев и Пламен Алексиев, но Минчев ясно даде да се разбере, че ще залага на по-млади играчи, а двамата са съответно почти на 34 и почти на 33. 38-годишният Йордан Бозов направи поредния си впечатляващ сезон, но изглежда националния отбор отдавна е затворена врата за него.

Две и три

Взетите: По всичко личи, че при атакуващите основен играч ще е Павлин Иванов. Макар и все още да не оправдава напълно очакванията към себе си, мястото му в състава е повече от логично. Христо Захариев и Николай Стоянов се утвърдиха като добри варианти за влизане от пейката и изпълняване на ролеви задачи, а дебютът на Йордан Минчев в мъжкия състав е очакван с огромен интерес от всички. Чавдар Костов пък получи пореден шанс да се докаже в националния отбор. Нещо, което всички очакват от него, но все още не е направил.

14207657_838854642917490_16331361652230576_o

Невзетите: Голямата удивителна пред всички светна, когато Минчев не спомена името на Иван Лилов, който направи силен сезон в Унгария. Селекционерът обясни избора си с това, че не желае да взема много играчи на една и съща позиция и после да се налага да ги освобождава. Лилов, също като Костов, все още не успява да се докаже като лидер на националния отбор, какъвто всички очакват от него да бъде. Въпреки това направи много силен сезон в Сегед и повиквателната изглеждаше повече от логична. От тук идва и въпросът – ако Минчев не е искал да взема много играчи на един пост, предпочетените пред Лилов по-добър сезон от него ли са направили? Няма как да не прави впечатлени, че Минчев за втора поредна година „разминава” в националния отбор Иван Лилов и Павел Маринов. Двамата са изключително близки и често са определяни като „ураган” в съблекалнята и извън нея, като миналата година Маринов не попадна в състава. Съвпадение или не, знае само Минчев, но решението му да не повика Иван ще бъде коментирано още дълго.

Прокрадна се въпрос защо в състава не е и Мартин Маринов, който е може би най-добрият български „catch-and-shoot” баскетболист, но изглежда той отдавна не влиза в плановете на никой селекционер.

Четири

14188229_836388853164069_1662853475300434817_o

Взетите: Както миналата година, тук Минчев залага на „Трите А”, които миналото лято се представиха на ниво – Александър Везенков, Александър Янев и Алекс Симеонов. Към тях е добавен и Димитър Димитров, който се контузи по време на лагера преди квалификациите миналата година. Повиквателната за Павел Маринов пък е повече от логична, след като той игра на ниво в Румъния, а след това доигра сезона във френската Втора лига, където също остави отлични впечатления.

Невзетите: На пръв поглед едно-единствено име липсва при „тежките крила”. Бившият капитан на националите Христо Николов-Гларуса беше на ниво в Полша и изведе тима си до бронзовите медали, но за втора поредна година не получи повиквателна. И докато през 2016 г. обяснението беше контузия, то тази е „напредналата” му възраст – през есента Гларуса ще навърши 32.

Пет

Взетите: По всичко личи, че основен играч при центровете ще бъде Велислав Гълъбов. Миналата година той започваше като титуляр в повечето мачове, но ролята му беше по-скоро поддържаща, каквато се очаква да бъде и този път. Поне така изглежда концепцията на Минчев за тима. Станислав Ваклинов, който също получи шанс миналото лято, не е типичен център и едва ли Минчев ще го налага като такъв, а повиквателната за Николай Вангелов беше определена като „трупане на опит” в първия състав и ще служи по-скоро за спаринг партньор на Гълъбов по време на тренировките.

14258340_838852539584367_8381337428884340038_o

Невзетите: Проблемите в подкошието на националния ни отбор не са от вчера, като основна причина за това е липсата на високи играчи. Николай Върбанов има своите причини да не желае да играе за националния отбор и отсъствието му от него е логично. Джейсън Уошбърн, който миналото лято остави добри впечатления, можеше отново да намери място в състава на Минчев. Концепцията на селекционера за стила баскетбол, който нашите трябва да играят през лятото, обаче наклони везните в полза на Дий Бост за мястото на натурализиран в състава. Решение, зад което Минчев застана твърдо и е готов да носи отговорност за него.

14310453_840595986076689_8672082727991959308_o

Със състава, който повика за предстоящите квалификации, Любомир Минчев даде заявка, че националите ни ще играят бърз и модерен баскетбол. В нападение центровете ще са с поддържаща роля, като ще се разчита „вкарвачите” ни да вкарват, а не само да стрелят. Миналата година селекционерът показа, че защитата на тима ни може и да работи успешно, като срещу Португалия и Беларус тя ще трябва да бъде надградена, за да бъде изпълнена целта – класиране за следващите квалификации.

Ако обаче в мачовете през август националите не покажат израстване в сравнение с миналата година, то провалът им е гарантиран, а отговорността ще падне върху селекционера, който категорично застана зад избраните 16.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s