5 за късмет

„От един до пет, пуша пет за късмет”, пееха едно време Ъпсурт, когато музиката им беше за „хората от наш`то дередже, които, вместо Нескафе, закусват бира и шкембе”. Та, водени от чудесната възможност цифрата 5 да донесе щастие на някого, поглеждаме към някои от най-интересните избори под №5 в Драфта на NBA през годините. Този юни пети избор ще има Сакраменто и, имайки предвид изброените по-долу имена, току-виж късметът им се усмихнал. Отново, както ще стане ясно отново по-долу.

ЧАРЛС БАРКЛИ

XXX AP8406191331.JPG S BKN USA NY

Драфт: 1984 г.

Избран от: Филаделфия

Постижения: MVP на редовния сезон (1993 г.); 11-кратен участник в Мача на звездите; борец №1 на редовния сезон (1987 г.); част от идеалния отбор за 50-ата годишнина на NBA; Олимпийски шампион от Барселона 1992 г. и Атланта 1996 г.

В NBA е пълно с велики играчи, които никога не са ставали шампион, а Чарлс Баркли безспорно е едно от първите имена, които изскачат в умовете на феновете. За негово съжаление, влиза в Лигата заедно с Майкъл Джордан и това обрича кариерата му, макар и в известен период от нея двамата да са доста близки приятели. На терена обаче това не важи и Баркли така и не стига до пръстен.

СКОТИ ПИПЪН

tumblr_mf4wngcpki1rt17ia

Драфт: 1987 г.

Избран от: Сиатъл

Постижения: 6-кратен шампион на NBA (1991-1993 г., 1996-1998 г. с Чикаго); 7-кратен участник в Мача на звездите; MVP в Мача на звездите (1994 г.); №1 по откраднати топки за сезона (1995 г.); част от идеалния отбор за 50-ата годишнина на NBA

Ако го нямаше Скоти Пипън, Майкъл Джордан нямаше да бъде това, което е. Така най-лесно може да се опише кариерата на бившата звезда на Чикаго. За ролята му в отбора и израстването му до негов равноправен лидер, заедно с Джордан и Фил Джексън, са изписани купища текстове, а ние само можем да се преклоним пред може би най-великият №5 в Драфта на NBA.

МИЧ РИЧМЪНД

1

Драфт: 1988 г.

Избран от: Голдън Стейт

Постижения: Шампион (2002 г. с ЛА Лейкърс); 6-кратен участник в Мача на звездите; MVP в Мача на звездите през 1995 г.; Олимпийски шампион от Атланта 1996 г.

След като записва по над 22 точки за Уориърс в първите си три години в NBA, през есента на 1991 г. гардът преминава в Кингс и се превръща в първата голяма звезда на отбора след преместването му от Канзас Сити в Сакраменто. Задължително присъствие в Западния отбор за Мача на звездите, във всичките си 7 сезона с екипа на тима от столицата на Калифорния Ричмънд е топреализатор за своите. Със сигурност феновете на Кингс все още пазят специално място за него в сърцата си. Следва неуспешен 3-годишен престой във Вашингтон, преди през 2001 г. да премине в ЛА Лейкърс и да стане шампион за пръв и единствен път в кариерата си чак на 37 години.

ДЖУАН ХАУЪРД

2

Драфт: 1994 г.

Избран от: Вашингтон

Постижения: Шампион (2012 г., 2013 г. с Маями); участник в Мача на звездите (1996 г.)

Играч с изключително голям опит в NBA, минал през Вашингтон, Далас, Денвър, Орландо, Хюстън, Шарлът, Портланд и, в края на кариерата си – Маями. За негов късмет, по това време в Хийт са Дуейн Уейд, ЛеБрон Джеймс и Крис Бош (през 2013 г. – и Рей Алън). Не е лошо да си ветеран в такъв отбор, нали? Резултатът – два шампионски пръстена на сметката на Хауърд, който и след края на кариерата си остана в Маями, като помощник-треньор.

КЕВИН ГАРНЕТ

31

Драфт: 1995 г.

Избран от: Минесота

Постижения: Шампион (2008 г. с Бостън); MVP на редовния сезон (2004 г.); 15-кратен участник в Мача на звездите; MVP в Мача на звездите (2003 г.); 4 пъти част от Първия отбор на NBA; Защитник на годината (2008 г.); Олимпийски шампион от Сидни 2000 г.

Най-якият баскетболист в историята, поне според автора на текста.

РЕЙ АЛЪН

4

Драфт: 1996 г.

Избран от: Минесота

Постижения: Шампион (2008 г. с Бостън и 2013 г. с Маями); 10-кратен участник в Мача на звездите; рекордьор по отбелязани тройки в NBA – 2973.

Дали в Минесота съжаляват, че не събраха Кевин Гарнет и Рей Алън 12 години преди двамата да изведат Бостън до шампионска титла – твърде вероятно. За сметка на това, още с избирането му, Алън е пратен в Милуоки, заедно с Андрю Ланг, в замяна на избор №4 – Стефон Марбъри. Добър или грешен ход – историята вече е казала тежката си дума. Докато носи на гръб Бъкс, Рей-Рей се превръща незабравимия в Джизъс Шътълсуърт от култовата лента „He Got Game”. През 2003 г. преминава в Сиатъл като част от сделката за Гари Пейтън и Дезмънт Мейсън, като с екипа на Суперсоникс записва рекорд за най-много отбелязани тройки в един мач. Преминаването му в Бостън през 2007 г. е от ключово значение за връщането на изгубената слава на Селтикс, а решението му да напусне в посока Маями 5 години по-късно все още държи влага на бившите му съотборници в Масачузец.

ВИНС КАРТЪР

5

Драфт: 1998 г.

Избран от: Голдън Стейт

Постижения: 8-кратен участник в Мача на звездите; новобранец на годината (1999 г.); шампион в конкурса по забивки (2000 г.); Олимпийски шампион от Сидни 2000 г.

Един младеж на 40, както наскоро отбелязахме, чичо Винс е сред безспорните любимци на екипа на picknroll.bg. Най-малкото защото като лети по време на въпросния конкурс по забивки преди 17 години и си мислехме, че никой никога няма да може да направи подобно нещо. Това, всъщност, май още го мислим. Един от големите играчи, които, за съжаление, не са ставали шампиони. А шансовете му да спечели пръстен с Мемфис догодина, вече на 41, не изглеждат особено големи. Въпреки това Винс Картър завинаги ще има място в сърцата ни като един от най-големите!

МАЙК МИЛЪР

6

Драфт: 2000 г.

Избран от: Орландо

Постижения: Шампион (2012 г. и 2013 г. с Маями); шести играч на годината (2006 г.); новобранец на годината (2001 г.)

Милър влезе с гръм и трясък в NBA, като стана първият в историята новобранец, играл във всички 82 мача от редовния сезон. Наградата му за rookie на годината е следствие от това. Няколко години по-късно в Мемфис пък става най-резултатният играч на Гризлис в един мач – с 45 точки срещу Голдън Стейт през 2007 г. Рекорд, неподобрен и до днес. Следва не особено убедителен период в Минесота и такъв във Вашингтон, съпътстван от контузия в рамото, преди през 2010 г. да се озове във отново Флорида, но този път с екипа на Маями. И той, покрай вече споменатите Уейд, Джеймс, Бош и Алън спечели два шампионски пръстена, а след това последва Краля обратно в Кливланд през 2014 г., а от 2015 г. носи екипа на Денвър.

ДЖЕЙСЪН РИЧАРДСЪН

7

Драфт: 2001 г.

Избран от: Голдън Стейт

Постижения: шампион в конкурса по забивки (2002 г. и 2003 г.); шампион на NCAA (2000 г. с Мичиган Стейт)

Един страхотен симпатяга, който, за съжаление, не успя да постигне кой знае колко в NBA. Още помним втрещяващите му изпълнения, с които стана двукратен шампион в конкурса по забивки. Феновете на Голдън Стейт пък никога няма да забравят как през 2005 г. организира написването на извинително писмо до тях, след като Уориърс не намериха място в плейофите за 12-и пореден сезон. На следващата година Ричардсън се постара да помогне на тима си да се класира за елиминациите, където изненадаха първия на Запад в редовния сезон Далас в първия кръг, но във втория загубиха от Юта. В годините гардът опита късмета си още в Шарлът, Финикс, Орландо и Филаделфия, преди през 2015 г. да подпише с Атланта. Контузия в коляното обаче го пенсионира без да изиграе и един мач за Хоукс.

ДУЕЙН УЕЙД

8

Драфт: 2003 г.

Избран от: Маями

Постижения: Шампион (2006 г., 2012 г. и 2013 г. с Маями); MVP на финалите (2006 г.); 12-кратен участник в Мача на звездите; MVP в Мача на звездите (2010 г.); топреализатор на NBA (2009 г.); Олимпийски шампион от Пекин 2008 г.

Безспорно един от най-популярните играчи в NBA през последните 10 години, Дуейн Уейд написа историята на Маями. Единият от двамата (другият е Юдонис Хаслем) баскетболисти, които са ставали 3 пъти шампиони с тима. В първия случай покрай него бяха имена като Шакийл О`Нийл, Гари Пейтън, Алонзо Морнинг и Джейсън Уилямс, а след това около него и Хаслем беше изграден убийственият тим с ЛеБрон Джеймс и Крис Бош. Миналото лято, след 13 сезона в Маями, Уейд реши да се прибере в родния Чикаго, където обаче нещата не потръгнаха много добре за него. Дали ще се подобрят – времето ще покаже.

ДЕВИН ХАРИС

9

Драфт: 2004 г.

Избран от: Вашингтон

Постижения: Участник в Мача на звездите (2009 г.), Mr. Basketball на Уисконсин (2001 г.)

Кариерата на Девин Харис в NBA не започва по план, тъй като се разминава на косъм от това да стане ученик на маестрото на позиция „1” в Далас по това време – Стив Неш. Маверикс се договарят с Вашингтон да вземат техния избор №5 (Харис), Джери Стекхаус и Кристиан Летнер в замяна на правата на Антуан Джеймисън. Идеята на шефа Марк Кюбън е новобранецът да попива от Стив Неш, но канадецът напуска като свободен агент в посока Финикс. Макар и без ударно начало под крилото на опитен гард, Харис вече има 15 сезона в NBA зад гърба си, в които е играл за Далас, Ню Джърси, Юта и Атланта, а от 2013 г. отново е при Маверикс.

КЕВИН ЛОВ

91

Драфт: 2008 г.

Избран от: Мемфис

Постижения: Шампион (2016 г. с Кливланд); 4-кратен участник в Мача на звездите; най-прогресиращ играч за сезона (2011 г.); победител в конкурса за стрелба от тройката (2012 г.); борец №1 на сезона (2011 г.); Олимпийски шампион от Лондон 2012 г.; световен шампион от Турция 2010 г.

Кевин Лов трябваше да запълни огромната празнина в Минесота, оставена от Кевин Гарнет след заминаването му за Бостън. След като Мемфис го избра в Драфта, Минесота взе него, Майк Милър, Брайън Кардинал и Джейсън Колинс, а прати при Гризлис О Джей Мейо, Антоан Уокър, Марко Ярич и Грег Бъкнър. Тежкото крило бързо се превръща в любимец на местната публика и абсолютен лидер на отбора, докато през 2014 г. в Минесота не му „отесня” и той се озова в Кливланд след сделка между три отбора. След това историята е ясна – два поредни финала в NBA (третият е съвсееем близо) и една шампионска титла. Поне засега.

РИКИ РУБИО

92

Драфт: 2009 г.

Избран от: Минесота

Постижения: Шампион в Евролигата (2010 г. с Барселона); шампион в Еврокъп (2008 г. с Жовентут); шампион на Испания (2011 г. с Барселона); шампион в Еврочалъндж (2006 г. с Жовентут); двукратен европейски шампион (2009 г. и 2011 г.)

През 2009 г. Минесота размени Ранди Фой и Майк Милър за избор №5 в Драфта, Итън Томъс, Дариуш Сонгайла и Олексей Пешеров, които бяха притежание на Вашингтон. Ето ви любопитен факт – Рики е първият играч, роден през 90-те години на ХХ век, избран в Драфта на NBA. До дебюта му в Лигата обаче минават още два сезона, които той изкарва в Барселона и през които печели куп отличия. Често упрекван, че е прекалено слаб за титулярен гард в NBA, най-вече заради физиката си, Рубио упорито се бори с критиците си и се превърна в един солиден и постоянен плеймейкър, който повече подава, отколкото вкарва. Частта с физиката обаче си е факт, тъй като испанецът често страда от контузии, които, логично, оказват влияние на формата му.

ДЕМАРКЪС КАЗЪНС

93

Драфт: 2010 г.

Избран от: Сакраменто

Постижения: 3-кратен участник в Мача на звездите; Олимпийски шампион от Рио де Жанейро 2016 г.; световен шампион от Испания 2014 г.

Спомняте ли си началото, частта, в която стана въпрос за късмета на Сакраменто? Е, след Мич Ричмънд, сега е ред и на ДеМаркъс Казънс. Един от най-големите симпатяга ви Лигата, Буги е смятан от мнозина и за най-добрият център в NBA. С необуздания си нрав и убийствено чувство за хумор, Казънс си спечели симпатиите на по-голямата част от феновете. На Буги обаче му дотегна да не може да се класира за плейофите със Сакраменто и през февруари тази година си стегна багажа за Ню Орлиънс, където, със звездата на тима Антъни Дейвис, оформиха най-силното подкошие в NBA.

ЙОНАС ВАЛАНЧЮНАС

94

Драфт: 2011 г.

Избран от: Торонто

Постижения: Шампион на Литва (2010 г. с Лиетувос Ритас); носител на Купата на Литва (2010 г. с Лиетувос Ритас); MVP на Литва (2012 г.)

213-сантиметровият център дебютира в NBA година след като е избран в Драфта, но бързо се налага като основен играч в Торонто. Със здравите битки, които води под коша с противниците, Валанчюнас е сред главните „виновници” за това Торонто да играят в плейофите през последните 4 сезона. За съжаление, в последните два от тях Раптърс имаха лошия късмет да се изправят срещу Кливланд на ЛеБрон Джеймс – първо във финала на конференцията през миналата година, когато отстъпиха с 2-4 в серията, и отново през тази година, този път на 1/2-финал, където бяха пометени с 0-4.

Споменаване заслужават още: Уолтър Фрейзър (1967 г., Ню Йорк), Уолтър Дейвис (1977 г., Финикс), Реймънд Фелтън (2005 г., Шарлът), Джеф Грийн (2007 г., Бостън), Марио Хезоня (2015 г., Орландо), Крис Дън (2016 г., Минесота).

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s