Манията е нещо естествено

AFP C04 LAKERS 21 BASKETBALL USA PA

Алън Айверсън и Коби Брайънт са две от най-големите имена в историята на NBA. Алън не успя да стигне до титлата, но винаги ще бъде споменаван като велик реализатор и любимец на феновете. Брайънт пък почти постигна целта си да се нареди до Майкъл Джордан. Ето и какво разказа Черната мамба пред The Players’ Tribune – как и защо се е вманиачил на тема “Айверсън”

„На 12 ноември 1996 година Алън Айверсън вкара 35 точки при победа срещу Никс в “Медисън Скуеър Гардън”.

На 12 ноември 1996 година аз играх пет минути и вкарах две точки за Лейкърс при победа срещу Хюстън.

Когато се прибрах в хотелската си стая същата вечер и видях по SportsCenter неговите 35 точки, тотално обезумях. Обърнах масата, хвърлях столове, счупих телевизора.

Смятах, че работя здраво.

Пет минути. Две точки.

Трябваше да работя по-здраво.

И го направих.

На 19 март 1999 година Айверсън ми вкара 41 точки и направи 10 асистенции. Срещу мен. ВЪВ Филаделфия.

Да работя по-здраво не бе достатъчно.

Трябваше да изуча този човек. Като истински маниак.

Прочетох всяка статия за Алън, която успях да намеря. Бях обсебен. Гледах всеки негов мач, дори се върнах към тези от гимназията. Изучавах вманиачено всеки негов успех и всяко падение. Търсех като полудял всяка слабост, която можеше да бъде открита.

Размишлявах много.

И стигнах дотам, че изучавах как големите бели акули ловуват тюлени по бреговете на Южна Африка.

Търпението. Точният момент. Ъглите.

На 20 февруари 2000 година, във Филаделфия, Фил Джексън ми даде задачата да пазя Алън в началото на второто полувреме. Никой не знаеше колко означаваше това предизвикателство за мен.

Исках да го накарам да усети безсилието, което аз усещах.

Исках да накарам всички, които се смееха на неговите 41 и 10 срещу мен да се задавят в смеха си.

Пред хората той казваше, че ние не можем да се спрем взаимно.

Аз отказвах да повярвам на нещо подобно.

Аз вкарвам 50.

Ти вкарваш нула.

Вярвам в това.

Когато започнах да го пазя, той вече имаше 16 за едно полувреме. С толкова и остана.

Отмъщението бе сладко.

Но не бях доволен след победата. Бях отегчен, че въобще ме е накарал да се чувствам така.

Заклех се, че оттук насетне, ще се отнасям към всеки сблъсък като въпрос на живот и смърт. Никой и никога нямаше да контролира концентрацията ми така.

Аз ще избирам мишените си.

Аз ще избера дали целите ти за сезона компрометират мястото, на което аз искам да бъда след 20 години.

Ако не го правят, пожелавам ти успешен лов. Но ако е обратното…

Ще те преследвам маниакално. Това е съвсем естествено.“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s