Приключението, наречено „10-дневен договор“ (Част II)

os-orlando-magic-news-1223-20151222

Продължаваме с втората част на вчерашния материал, посветен на 10-дневните договори в NBA. Четирима играчи, които са преминали по трънливия път на кратотрайните сделки разказват за преживяванията си и след като стана ясно как са научили новината и какво се случва през първия им ден с новия отбор, сега е време за следващите страници от 10-дневните истории.

АДАПТАЦИЯТА

Уотсън: Мога да ви кажа какво не искате – да подпишете един договор и след това да се върнете в Лигата за развитие. Трябва да бъде намерен перфектния баланс между това да допринасята достатъчно, но без да прекалявате. Не бива да излизате извън границите си. И нямате много време за тренировки. Лично аз се опитвах да прекарам най-много време с помощниците от щаба, работейки за тактиката. Просто трябва да играеш своята игра и да не се притесняваш. За мое щастие аз се адаптирах много бързо, защото Дон Нелсън просто ме хвърли в огъня, за да види какво мога. Не ми отне много време да разбера нападенията, защото нямаше чак толкова много комбинации. Всъщност понякога все едно играехме в квартала, всеки правеше каквото му дойде и импровизираше. Беше забавно.

Уилямс: Абсолютна небходимост е да бъдеш агресиевен, но и да играеш по правилния начин. Разбирате ли? Не искаш да правиш повече от необходимото. Но също така не трябва да си и прекалено пасивен. Просто трябва да подхождаш агресивно и двете фази на играта, да намериш този баланс. Много от ветераните са ми казвали, че ако съм достатъчно пълноценен в защита, ще намеря ритъма и в атака. Точно това се старая да правя. Паснах в Кливланд точно заради това.

Кук: Това, че познавах доста от играчите, беше голям плюс за мен. Нямах нужда от особена адаптация. Но трябва да свикнеш с нови треньори, нова система, нов играч и всичко подобно. Това приспособяване е необходимост. Отборът е бил заедно цял сезон, има синхрон. Маверикс се бореха за плейофите. Те са една от най-добре управляваните организации в NBA. Да, трябваше да се нагодя, защото дойдох в средата на сезона, но опитните играчи ми помогнаха много. Имаше и друг играч с 10-дневен договор – Бен Бентил. Освен това Нърленс Ноел точно бе дошъл от Филаделфия и ние тримата трябваше да се учим и напасваме в движение едновременно. Отивахме по-рано сутрин, за да преговорим движенията и тактиката. Реално за целия ми престой там имахме една тренировка! Налагаше се да гледам много видео, но честно казано аз бързо попивам това, което виждам и не ми беше трудно. Но е странно, когато цял сезон си упражнявал една философия и изведнъж е необходимо да превключиш към съвсем различна система.

Сайлъс: Когато става дума за игровото ти време и за представянето ти, не трябва да се напрягаш и стресираш изличшно. Това ще повлияе отрицателно на играта ти. Донякъде е като сапунът под душа – ако го стиснеш прекалено силно, ще ти се изплъзне. Ако пък не го стиснеш достатъчно силно, ще го изпуснеш. Трябва да налучкаш правилния захват. И да се отнасяш сериозно. Необходим е баланс, а това не е никак лесно. Хората не разбират колко натоварващо е това от психологическа гледна точка. Джон Уол ме сравни с микровълнова печка веднъж, защото бързо намирам ритъма си и влизам в серия. Когато имаш 10 дни да се пребориш за мястото си, това е от полза. Предизвикателството не е само физическо, а и психологическо.

РОЛЯТА НА ВЕТЕРАНИТЕ

Denver Nuggets v Cleveland Cavaliers

Уилямс редом до ЛеБрон

Уотсън: Когато ме повикаха в Голдън Стейт, там имаше много стари кучета. Стивън Джаксън, Барън Дейвис, Ал Харингтън, Мат Барнс, Келена Азубуке и други. Келена бе минал по пътя от Д-Лигата, а и двамата имахме един и същ агент, така че говорехме много. Беше готино да чуя за неговия опит. Двамата с Антъни Мороу си поставихме за цел да оформим кариерите си като тази на Азубуке, защото той бе един от първите повикани в NBA от долната лига и след това подписа за по-дълго.

Уилямс: Не е леко да се включиш в състава на отбор в средата на сезона. Но реално всички са ветерани с доста опит и всички искат да играя добре. Чанинг Фрай, ЛеБрон Джеймс, Ричард Джеферсън, Кевин Лав и всички останали са в Лигата от много дълго време, играли са в плейофите и се надявам да повторя техните постижения.

Кук: Имах много въпроси. Исках да съм перфектният професионалист и да попивам от знанията им. Да отивам първи и да си тръгвам последен. Треньорите виждаха колко важно бе за мен да ставам по-добър и колко отдаден бях.

ИГРОВОТО ВРЕМЕ

NBA: Minnesota Timberwolves at New Orleans Pelicans

Куин Кук с екипа на Пеликанс

Уотсън: Поглеждайки назад сега, някои от отборите на Уориърс бяха изпреварили времето си. Смятам, че Дон Нелсън е създателят на системата small ball и определено има отпечатък върху това как се играе днес. Ако гледате някой от мачовете, можете да видите, че понякога играех като четворка (висок съм 188 см). Нелсън обичаше да ни казва, че ако не стреляме, ще ни извади. Окуражаваше ни, особено станеше ли дума за тройката. И искаше да сме агресивни. Това помогна на самочувствието ми. Позволи ми да се уча от грешките си и да се чувствам по-комфортно. Беше забавно да играя за него и с тези съотборници.

Кук: Първият ден играчите бяха почивка, но още на следващия ден вече започнах да уча тактиката. Предстоеше ни мач с Маями. Буквално те хвърлят в огъня, без тренировки, без нищо. Мисля, че това ми беше от полза. Получих първите си минути бързо. С оглед на това, че дебютирах в NBA, смятам, че се справих добре (б.р. – Далас е с баланс 4-1 с Кук в състава).

Уилямс: Още с пристигането ми в Кливланд влязох в ротацията. Изпробваха ме на три или четири различн позиции. Всичко до момента е страхотно. Радвам се на играта без ярко изразени роли и търся начини да съм агресивен. Определено опростих играта си и работя върху конкретни неща, защото знам къде ще получа шанс да стрелям и какво се изисква от мен в защита.

Сайлъс: Играх по около 20 минути в двата мача от редовния сезон. После започнаха плейофите и в първия кръг срещу Чикаго не попадаха в състава. Бях в костюм на крайната линия. Тогава започваш да си мислиш дали си достатъчно добър и защо са те повикали. През главата ти минават всякакви неща. Но аз го използвах като мотивация. В тренировките играех суперздраво. И си заслужих мястото обратно за мачовете от втория кръг срещу Бостън Селтикс. Играх и вкарвах. Беше готино Мога да кажа, че съм вкарвал на Селтикс в плейофите.

ПРИСПОСОБЯВАНЕ ИЗВЪН ТЕРЕНА

silasphilly

Сайлъс при престоя си във Фили

Сайлъс: Много хора не осъзнават какво всъщност се случва отвъд голямата сцена. Не си наех апартамент във Фили, защото не знаех колко всъщност ще остана. Бях отседнал близо до тренировъчния комплекс. На практика това си беше бизнес пътуване. Но така бях по-конкцентриран, извън комфортната си зона и с нещо, към което да се стремя.

Кук: Събрах си багажа за 5 минути. Когато бях в Лигата за развитие, винаги имах готов куфар. Всъщност бяха три. Живеех в куфарите си, за да не свиквам с дадено място. В Далас бях в хотела, който Маверикс ми бяха взели. Беше нещо като тренировките преди Драфта, през ден си в различен град.

Уилямс: Беше интересен период. След два 10-дневни договора, най-сетне си намерих собствено местенце. Близо месец бях в хотел. Сега вече мога да докарам всичките си неща, да се аклиматизирам по-добре и да свикна още повече с Кливланд. Надявам се, че най-доброто предстои.

ТРЕВОГАТА В ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА ДОГОВОРА

Уотсън: Когато 10-дневният ми договор изтичаше, положението бе доста напрегнато. Не знаех дали ще получа втори до самия край. Просто седиш и броиш – часовете и дните. Единственото, което ти остава, е да се надяваш, че си играл достатъчно добре и си оставил добро впечатление в отбора. В крайна сметка ме задържаха (за три сезона). Чувството беше велико. Даваш толкова много, всичко, на което си способен. И когато получиш това, което смяташ, че заслужаваш… Всичко е част от процеса.

Сайлъс: След края на първия ми 10-дневен договор, просто бях навел глава и пътувах за Чикаго, където ни предстоеше плейофна серия. Предполагах, че щом никой не ми казва нищо, значи съм се представил добре. Броях минутите и секундите до Чикаго. Надявах се, че вече е прекалено късно да се отърват от мен! Но те пожелаха да остана, а и щом си в плейофен отбор, оставаш там докато има мачове. Елиминирахме Булс в шест мача, след което имаше нови седем с Бостън, но вече ние отпаднахме. Всъщност беше доста повече от 10 дни, което беше много добре.

bБолшинството хора имат виждане, че тези краткотрайни договори преминават много бързо, но всъщност имах усещането, че съм бил там месец. Поне за мен. Но и от собствена гледна точка мога да добавя, че се наслаждавах на всеки един момент, защото все пак не бях наясно какво следва след това. Има неща, които са извън контрола ми. Не зависи изцяло от теб дали ще бъдеш извикан, или ще се спрат на друг баскетболист. В един момент от миналия сезон се бях разочаровал, постоянно си мислех – “Защо взимат този играч, а не мен?”. Но след това просто започнах да се грижа за това, което зависи от мен и просто да бъда готов.

САМОЧУВСТВИЕТО

Кук: Два пъти бях играл в предсезонни мачове, но това не се доближава до истината. Не казвам, че не е важно, но е различно, защото резултатите не се отразяват на нищо и на практика не е като реален мач от редовния сезон. Да играеш в такива, особено късно през годината, когато битката за плейофите и по-добрите места е в разгара си, помогна много на самочувствието ми. Победихме плейофни отбори като Маями, Мемфис и ОКС. И си сверих часовника с Горан Драгич, Майк Конли, Денис Шрьодер и Ръсел Уестбрук. Това помогна на самооценката ми и смятам, че доказах, както на мен, така и на останалите – че мястото ми е в NBA.

Сайлъс: Подобен опит няма как да не се отрази и на самочувствието ми. Да играеш във втория кръг на плейофите, да вкарваш точки… Има хора, които играят сезони наред и не стигат до такъв шанс. Определено имаше ефект. Поглеждайки назад, преживяването бе невероятно. Но оттогава изминах дълъг път. Сега съм пет пъти по-добър играч. Опитът е ключов. По-мотивиран и гладен за успехи съм отвсякога.

Уотсън: Няма две мнения по въпроса, че този опит, натрупан по време на 10-дневните контракт, ме направи по-силен, най-малкото психически. Когати си играл в Европа, после в Д-Лигата и си се трудил ужасно много, знаеш, че нищо не може да те спре.

СЪВЕТИ КЪМ БъДЕЩИТЕ “10-ДНЕВКИ”

Уотсън: Моят съвет към младок на 10-дневен договор би бил просто да е наясно, че това е дълъг процес и да не спира всеотдайната работа. Каквото и да казват треньори и генерални мениджъри, работата върху това да бъдеш по-добър баскетболист не трябва да спира. Върху всеки един аспект от играта. Особено пък ако си пойнт гард, трябва да работиш върху лидерските си качества. Ако си лидер, винаги ще намериш мястото си в NBA. Винаги симпатизирам на момчета, които не са избрани в Драфта или са играли в Д-Лигата или пък се борят за 10-дневни договори. Когато преминеш през всичко това вече си наясно, че нещата не са като при другите. Не са като при онези, които получават гаранция с избирането си в Драфта. Да се пребориш за място в отбора, после за игрови минути… Съвсем друго нещо е. Огромно уважение към такива играчи. Но ще добавя и друго – не трябва да преставаш да си гладен за още, да търсиш повече. Всяка година идват нови и по-млади конкуренти. Трябва да останеш в NBA. Работата никога не спира.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s