Желко Обрадович: Светът е полудял

ulkesinde-turk-obradovic-diye-bagirdilar_9164160_16.jpeg

Нито един треньор не е печелил повече титли в Евролигата от Желко Обрадович, който има осем. Самият той го знае добре и се усмихва, когато в края на интервюто в испанската столица Мадрид колегите от местното издание AS му го припомнят. Днес той и подопечните му от Фенербахче ще излязат срещу Реал – един от отборите, начело на които Желко е покорявал върха на баскетболна Европа. Това се случи преди 22 години, а сега търси деветата си корона, която би била първа в клубната история на Фенербахче. Победа в Мадрид би означавала домакинско предимство за “фенерите” в плейофите. Ето какво каза маестро Обрадович за испанския вестник.

Как се чуствате, завръщайки се в Мадрид?

Много щастлив. Винаги съм го казвал, в този град прекарах три прекрасни години. Мадрид ме радва. Спомените ми са впечатляващи, ще ги пазя цял живот. Не се връщам само по работа, а когато имам свободно време с удоволствие идвам тук, за да се видя с приятелите си.

Тренирал сте Пабло Ласо. Бихте ли могъл да си представите тогава, че Реал може да изглежда така под негово ръководство, както в последните шест години?

Не е важно какво бих си представил аз или другите и какво сме очаквали. Важното е това, коет отой постига. Пабло разполага с много качествен състав, но преди всичко идва неговата отдаденост към работата. Играчите му имат доверие. И още по-важно е, че феновете го харесват и му пазят гърба през всички тези години. Поздравявам го, както и всички останали от Реал, било то играчи или директори.

Ласо каза, че треньорът никога не е звездата на отбора. Каква обаче е работата на един елитен наставник?

През цялата си кариера съм правил едно – да помагам на своите баскетболисти, да говоря много с тях, да създавам добра обстановка в съблекалнята. Сега, във Фенербахче, имам и отлични отношения с феновете. Не говорим само за безупречната им подкрепа, у дома и навън. Не само в Турция, а навсякъде в Европа. Дават ти друг вид сила. Всичко обаче се свежда до ежедневната рутина. От самото начало съм променил някои неща, а други – не. Но най-важните в един отбор са играчите и аз винаги имам желание да им помагам.

Усещате ли напрежение от това, че Финалната четворка ще бъде в Истанбул?

Не. Каква е разликата? Това не променя нищо. Хубаво е за хората и за Истанбул като цяло. Но няма напрежение. Няма значение къде играем. Фенербахче се стреми единствено да стигне възможно най-напред в турнира.

Четири години живеете в този град, който напоследък имаше сериозни проблеми с тероризма. Какво бихте казали на хората, които се страхуват и биха отложили евентуалното си идване в Истанбул, било то за Файнъл 4 на Евролигата или за ЕвроБаскет?

Нямам време да мисля за подобни неща. Да, когато стана атаката на летището се замислих, че летим по няколко пъти всяка седмица. Но къде можеш да се чувстваш напълно сигурен в наши дни? Съжалявам, но е така. Трябва да продължаваме да живеем, не можем да се затворим в пещера. Уважавам всички мнения, но аз подкрепям решението за Файнъл 4 в Истанбул. На нашите мачове сигурността е жестока и мерките са много сериозни. Затварят се основни улици, но няма как да се бориш с лудите. Както там, така и тук, така и на което и да е място по света. Съжалявам за всички жертви, но светът е тотално полудял.

Завръщане в Мадрид… Какво бихте изкарали на преден план?

Че Реал е лидер в Евролигата. Имат силни и нови играч, адаптацията на някои от тях отне време. Освен това имат и младоци като Лука Дончич. Реал винаги е Реал, отбор, от който трябва да очакваш всичко.

Споменахте Лука Дончич, който наскоро навърши 18 години…

Това, което прави не е нормално. Пожелавам му всичко най-добро. Той го знае. Говорим си често. Много добро и скромно дете е . Има огромната привилегия да е с хора като Йул, като Серхио Родригес преди. Въпросът е единствено докъде може да стигне. Ако продължава да прогресира както досега, прогнозите биха били трудни. Дано стигне там, където самият той иска. Достатъчно интелигентен е, за да взима собствени решения.

А Йул?

Няма да съм първият или последният, който говори хубави неща за него. Харесва ми как играе, харесва ми цялостното му поведение на терена. И второ – че реши да остане в Европа. Каза, че е щастлив тук и иска да играе тук. Свалям му шапка за това. Истински лидер.

Един от малкото, които отлагат NBA…

Преди години Бодирога не отиде, после и Диамантидис. Сега имаш Серхио и Де Коло. Всяко подобно решение е изключително лично и индивидуално. Трябва да ги уважваме. Ако пък отидат в Америка, да им пожеалем успех и да дадем възможност на младите след тях.

Toва ли е пътят, по който трябва да се развива играта в Европа?

Да. Но и трябва да бъдем много внимателни със здравето на играчите. Има много, много мачове. Вече и тук се играят почти толкова мачове, колкото и в NBA. Има своите добри страни, но всички имат нужда и от почивка. Отборите, които преследват титли на всички фронтове играят по 100, че и повече мачове. А след това идват и националните отбори.

Генералният мениджър на Фенербахче Маурицио Герардини коментира в едно интервю, че се е впечатлил от това, че и днес работите със същата страст и отдаденост, както и преди 20 години в Бенетон (Тревизо)…

Toй ме гледа отстрани. Щастлив съм, че пак работим заедно, защото се познаваме много добре. Присъствието му ми дава сигурност. Той разбира играта перфектно. Всеки път, когато имам нужда от мнение, се обръщам към него.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s