Advertisements

Да поговориш за играта с Реджи Милър

Screen Shot 2017-03-17 at 1.30.39 PM.pngМечтите се сбъдват, стига да работиш усилено и да вярваш в себе си. Пример за това е Георги Фунтаров, който със своя Ю Си Дейвис за първи път участва в Мартенска лудост в NCAA. Преди пет дни крилото и съотборниците му станаха шампиони в Биг Уест на Дивизия 1 в колежанското първенство на САЩ след победа над Ю Си Ървин с 50:47 във финалния мач.За награда юношата на Лукойл Академик и колегитe му от Ю Си Дейвис се срещнаха с една от легендите в НБА и бивш гард на Индиана Реджи Милър, който посети тренировъчния им лагер и им даде ценни съвети. Как приема всичко това българинът, с какво още се занимава отвъд океана и за какво мечтае, всичко това и още много повече сподели пред BBALL.BG самият той.

– Доволен ли си от постигнатото от Ю Си Дейвис през този сезон и докъде може да стигне отбора в Мартенска лудост?

– Доволен съм, че сме сред най-добрите 64 отбора в страната. Има над 350 колежа и да сме в Топ 70 е голямо постижение. За първи път в историята на училището сме в Мартенска лудост и преживяванията са невероятни. Отборите, срещу които играем и атмосферата са като на никой друг турнир. Ще излезем срещу Канзас в следващия си мач. Те разполагат със състав, изпълнен от бъдещи НБА играчи и треньор като Бил Селф, който един ден ще е в Залата на славата. Излизаме с нагласата да се представим по най-добрия начин и да се раздадем. Оттам нататък каквото стане, все пак е Мартенската лудост и всичко може да се случи.

– Какви са плановете ти за бъдещето? Ще продължиш ли с баскетбола?

– Все още не съм решил. Има интерес към мене от Европа. Но не знам дали искам да остана в Калифорния или да се върна. Тук съм си вкъщи и повечето ми приятели и познати са тук. Сестра ми също живее на час път от мен, в Сан Франциско. Наистина за мен Калифорния е като у дома, както и България. Това ще бъде трудно решение. Досега винаги съм се доверявал на себе си и шестото си чувство и то не ме е подвеждало. Така, че съм сигурен, че отново ще бъде така. Когато заминах на 16 години сам за САЩ му се доверих. Когато избрах университета пак му се доверих и досега съм стигал до местата, за които само съм мечтал. Така, че мисля, че отново ще направя правилния избор след завършването.

– Има ли вариант да останеш в САЩ и да работиш по специалността си или да продължиш да учиш?

– Ю СИ Дейвис е в Топ 6 на академичните училища в страната и образованието от тук определено ми отваря много врати извън баскетбола. Така, че не би било проблем да намеря нещо, което да работя тук след това. Освен това в момента се занимавам с няколко странични бизнес проекта заедно с приятели, които са и мои съдружници. Това е нещо, което без значение дали играя, се случва, но за мен най-важното е да правя това, което ме прави щастлив всеки ден и ми дава тази допълнителна мотивация, защото само тогава човек става наистина успял. В деня, в който нещо не ми носи щастие, аз няма да се страхувам да спра с него и да започна нещо ново.

– Какво точно учиш?

– През първите две години учих главно “Икономика”, но с училище като нашето и баскетболния сезон е изключително трудно да си добър ученик и да играеш. Аз не исках да съм от слабите ученици, които едва минават тестове и на практика не научават нищо. Затова реших да сменя специалността с “Комуникация”, но да продължа да взимам някои от интересните и полезни класове по “Икономика”. На практика така имам неофициално познатата Minor степен по “Икономика”, но основната ми диплома е по “Комуникация”. Това ми даде доста повече свобода, въпреки че всеки клас и специалност в нашия колеж са доста трудни. Средният успех от гимназията на ученици, за да влязат в него трябва да бъде 5.9, уповавайки се на българските. Така, че е доста сериозна институция.

– Какъв искаш да станеш?

– Искам да съм щастлив. Човек, който постига всичко, което си поставя за цел в живота без значение какво е. Тези години в Америка ми показаха колко повече има в живота да научиш и да преживееш. Преди за мен нямаше нищо друго освен залата и баскетбола. Аз все още съм влюбен в играта и винаги ще съм, но човек трябва да опознае и други неща, които може да научи, види и създаде. Интересното е, че когато започнах да осъзнавам тези неща ми се случваха и най-сладките моменти в кариерата.

– Как си представяш бъдещето?

– Мисля, че никой не може да предвиди бъдещето два дни напред, камо ли с години. Не знам какво ще е, но си пожелавам да сме здрави аз и моето семейство, и всички мечти да продължават да ми се сбъдват, както досега.

– Семейството ти в България ли е?

– Да, моите родители живеят в София, но сестра ми Диляна е в Ню Йорк от пет години и наскоро се премести в Сан Франциско, близо до мен по случайност. Искам да благодаря на майка ми Даниела, на баща ми Благовест и на сестра ми за доверието и подкрепата през последните години. Без тях няма как реализирам нито една от мечтите си и съм им изключително благодарен за всичко. Не знам с кой акъл са ми разрешили на 16 години да потегля сам към САЩ, без нито един от тях да е правил това. Честно казано, аз не мисля, че бих позволил на моите деца такова нещо, но съм благодарен на родителите ми за доверието.

– Как приемат те успехите ти с Ю Си Дейвис?

– Те следят от разстояние и се радват много. Но мащабите и покритието, което се получава тук е малко стряскащо и те всеки ден ме питат каква лудост ми се е случила. Дори понякога не ми вярват. Вчера им казах, че се запознах с Реджи Милър и си говорихме за баскетбол с него. Те не искаха да ми повярват, докато не им пратих снимката. Разказвам им за Мартенската лудост и как ни ескортира полиция до залата за тренировки, за да блокират трафика заради нас, как летим с личния самолет на училището до Ел Ей и после до Охайо, и до Тълса в рамките на пет дни за три различни мача, или за интервютата, които трябва да даваме почти всеки ден и как ни дават мачовете по ESPN, TNT, както и за големите сцени, на които имаме възможност да играем. И аз като се замисля по-късно едва осъзнавам какво се е случило. Само мога да си представя на тях какво им минава през главите, когато ме слушат. Те са много горди и се радват много за мен и затова, че съм успял.

Appreciate the LOVE @ucdavisaggies!! #BallersBall

A post shared by Reggie Miller (@reggiemillertnt) on

– Следиш ли българското първенство?

– Не съм следил българското първенство. Не съм имал интерес или време. От време на време се чувам с бивши съотборници да чуя как са, но като цяло нямам идея какво се случва в шампионата на България.

Автор: Виктория Петрова, BBALL.BG

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s