Когато крушата не пада по-далече от дървото

6715089_1-0-1135030151

Професионална волейболистка стана националка по… баскет. С това заглавие начело на страницата, посветена на играта с оранжевата топка, френският вестник Le Parisien насочи вниманието на читателите си към 29-годишната българска спортистка Александра Делчева и уникалната ѝ история.

И тъй като този материал не предизвика достатъчно любопитство в България, ние от Picknroll.bg решихме да ви запознаем с него. Както и да се свържем с Александра, за да ни разкаже повече.

16997953_10212198799515376_1444976375784928118_n

През 2008-2009 г. високата 202 см българка е в редиците на женския волейболен Сен-Клод Пари Стад Франсез (Лига А). Сега обаче тя се състезава за баскетболния Олимпик Саноа-Сен-Гратиен (OSSG), който в събота вечерта (25 февруари) победи като гост Туар с 54:79 в 16-ия кръг на шампионат N1 (трета национална лига).

Близо 10 години по-късно Александра вече е заменила забивките със стрелбата и отново е в Париж.

Горда съм, че съм практикувала два спорта на високо ниво и че съм жива.

Това отбеляза тя на шега пред френското издание, тъй като е била част от националните отбори на България и по волейбол, и по баскетбол.

Един наистина уникален случай, породен от факта, че при завръщането си в родината след сезона във Франция женският волейболен клуб на Славия спира да съществува.

Невероятната история на Александра обаче започва далеч по-рано – в София след 12-ия ѝ рожден ден. Баща ѝ Сашо Делчев, също бивш баскетболист и български младежки национал, я ориентира към оранжевата топка. Той е висок 203 см, роден е в Стара Загора и е син на известния сред заралии генерал от Строителни войски (ГУСВ) Делчо Делчев.

До ден днешен, когато отида в Стара Загора и хората разберат, че съм внучка на Генерала, ме гледат с уважение. Страхотен човек беше дядо Делчо, спомня си Александра пред Picknroll.bg.

Баща ѝ е играл баскетбол за местния тим, Спартак Плевен, в отбора на Асеновград и за Спортист Кремиковци. Под ръководството на Иван Георгиев-Вако и Георги Панов–Гецата той защитава цветовете на България на Европейско първенство за юноши в бивша Югославия.

В същото време майката на Александра Кремена Оташлийска е тясно свързана с волейбола. Тя е играла за Локомотив София и е дъщеря на Янко Оташлийски – също волейболист и майстор на спорта, който се е състезавал дълги години в националния отбор на България.

17204233_10212295011040604_799271860_n

Семеен кадър от детството на Александра с майка ѝ и баща ѝ

Братът на Александра Янко (205 см) е бивш волейболист и е играл професионално за Славия и Тетевен Волей, като с последния се класират за Супер лигата през 2015 г. Вуйчото също е бивш волейболен национал, но приключва кариерата си преждевременно заради травма.

17199100_10212295011280610_1343856294_n

Александра, Янко и Мариячи на разходка в парка

Явно всички в родата са високи и свързани със спорта!

Да се върнем обаче към Александра, която не пада по гръб пред баща си и избира волейбола. Тя заиграва в Левски, където треньорка ѝ е Надя Велева – майката на близнаците национали Георги и Валентин Братоеви. Прогресът ѝ е стабилен.

Тя ме възпита като спортистка и е много важен фактор в моя живот, отбелязва Александра.

Вече на 18 г. Делчева подписва професионален договор за €250 месечно с един от най-реномираните столични клубове Славия. Според френското издание сумата се равнява на минималната работна заплата в България. (Всъщност, считано от 1 януари 2017 г., минималното възнаграждение е 460 лева.)

17203770_10212295011400613_1073108850_n

През 2008 г. се появява възможността за излизане в чужбина и по-добро заплащане. Волейболният Сен-Клод Пари Стад Франсез привлича националката, но авантюрата трае само година.

Много обичах да играя и да живея в Париж, спомня си Делчева, която е успявала по този начин и да помага вкъщи. По това време обаче започна финансовата криза във Франция и ръководството ми предложи да остана, но с намалена заплата.

Следва завръщане към изходна позиция в родината. Но предишният ѝ клуб Славия вече няма женски волейболен отбор. И тук веднага изниква въпросът:

Не съжаляваш ли, че не остана на по-малка заплата във волейболния ти отбор в Париж?

Не бих казала. Обичам риска и никога не съжалявам за решенията, които съм взимала в живота си. Може би така е трябвало да стане.

Явно наистина съдбата си знае работата.

По стечение на обстоятелствата Александра се озовава на тренировка на женския баскетболен отбор на Славия. Впечатлена от габаритите ѝ, треньорката Надка Голчева решава да я тества с 10 опита от наказателната линия. И… тя вкарва 7!

Това е повече от достатъчно, за да възбуди интереса на Голчева, а Славия ѝ предлага професионален договор след само седмица тренировки. Новобранката се учи бързо. Напредъкът на Александра в подкошието дори отваря вратите на националния отбор за нея. Тогавашният наставник на България Хосе Мария Бусета и помощничката му Борислава Мандур я взимат под крилото си и я викат на всички сборни лагери на женската ни баскетболна гарнитура.

Бусета е човекът, който ме запали по баскетбола с изключителното си поведение, подкрепа и професионална работа с мен, категорична е Делчева.

17197882_10212295010680595_1240135233_n

Александра Делчева в редиците на женския национален отбор (№22)

Гласуваното доверие, впоследствие ѝ дава възможност да заиграе баскетбол в Чехия и Италия (DSK Basketball и Libertas Trogylos Basket).

17198303_10212295009480565_2034049441_n

В съблекалнята на DSK Basketball

17198240_10212295010160582_1388695188_n

С другите чужденки в DSK Basketball

При престоя си на Ботуша след участие в Мача на звездите обаче Александра се контузва тежко – къса връзки на глезена, който е почти счупен.

17203850_10212295929583567_623638807_n

Това налага тя да почива близо година и половина, и я кара да мисли за отказване от спорта. Идва обаче намесата на Иван Лепичев и водения от него Рилски спортист, които помагат много за възстановяването на Александра и влизането ѝ обратно във форма.

След Рилецо Делчева играе 1 година за носителките на Купата на България за жени Хасково 2012. Под ръководството на Елена Станкова м.г. Александра и компания спечелиха сребърните медали в женския шампионат.

През лятото полски агент ѝ предлага да отиде на проби за един ден в отбора от Вал Дуаз (парижко предградие) Олимпик Саноа-Сен-Гратиен. А начинанието се оказва плодотворно. Доволен изглежда и наставникът ѝ Фредерик Симоне:

Привлякохме я, защото търсехме голям човек. Тя все още се адаптира, но е добра, приветлива и има силен характер.

Александра е част от националните ни отбори за подрастващи като волейболистка. Минала е през представителния ни младежки състав, а със старша възраст под ръководството на Таня Гогова печели 3-о място на Балканиада в Сърбия. Част е и от женския волейболен национален отбор, докато наставник е Драган Нешич.

Вече като баскетболистка под ръководството на Бусета националките ни се класират на няколко пъти за Европейско.

17198823_10212295008920551_282288648_n

На лагер с националния по баскет за турнир в Италия

Кой от двата спорта обичаш повече? Можеш ли по някакъв начин да ги сравниш?

Обичам волейбола като игра, защото е интелигентна и красива, но предпочитам баскетбола. В него има повече динамика – всяка секунда може да се случат толкова много неща. Много трудно ми беше да се науча на съприкосновение с противника. Отне ми поне 1-2 години, за да започна да си намирам позиция. Или „бутането“, както аз го наричам. Баскетболът физически е много по-натоварващ  спорт. Изискват се много сила и мощ. Спомням си, че през 2008/2009 г., когато играех баскетбол и волейбол в Славия, тренирах по 4 пъти на ден и беше много тежко. Желанието ми да напредна бързо в баскетбола обаче беше голямо.

Центърката, която тренира четири пъти седмично, в свободното си време помага на свой познат цветар за доставките във френската столица.

Разкажи повече за живота в Париж. Притесняваш ли се за сигурността си след атентатите? Как съвместяваш работата със спорта?

Хората тук живеят по същия начин, както и преди атентатите. Нищо не се е променило. Аз лично не мисля за това и живея свободно и без страх. Все пак никой не може да гарантира дали няма да се случи нещо. Но ако е писано, ще се случи.

Денят ми започва със ставане рано сутрин за работа. Обожавам това, което правя, тъй като е свързано с цветя и изисква кретивност. След това се прибирам и лягам за лека почивка, а вечерта съм на тренировка. Веднъж свикнеш ли с тази рутина вече всичко след това е лесно.

Има обаче дни, в които въобще не ми се става за работа, особено след гостуване през уикенда, тъй като пътуваме много. Хубавото е, че колегите ми влизат в положение, когато съм изморена. Много се гордеят с мен и с успехите на отбора!

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s