Да пораснеш в NBA

Следващите редове не са малко. Предупреждаваме ви, че този материал е не просто статия за някоя от звездите в NBA, a истинска лична изповед. Представяме ви един от най-добрите центрове в лигата с разказ от първо лице за Theplayerstribune. Независимо дали сте просто фен на играта, или човек, който редовно е на паркета, думите на ДеАндре Джордан със сигурност открехват вратата, зад която стои реалния живот в най-добрия баскетболен шампионат в света. Приятно четене! 

NBA All-Star Portraits 2017

Осъзнах това някъде по време на Звездния уикенд.

Ходех от събитие на събитие, както се прави по това време и се опитвах да се видя и с всички останали играчи. Някои от тях мога да нарека приятели, а другите, които са повече, познавам от това, че сме играли един срещу друг. И точно тогава ме удари: Мамка му. Виж всички тези млади момчета!  Не, че се почувствах стар, просто се усетих в няколко ситуации, че вече не съм в групата на младоците в лигата. И започнах да си мисля за времето, в което бях новобранец. А това беше преди 9 години.

Девет години! Луда работа. Толкова време вече съм в NBA и ми отне толкова време, за да стигна до първия си Мач на Звездите. Вероятно се очаква да кажа, че е трябвало да бъда част от Мача на звездите по-рано. Че съм бил пренебрегван предишните години или нещо такова. Този уикенд в Ню Орлийнс всичко, което усещах беше намясто. Усещането за момента беше добре. Да бъда избран този сезон, след девет години в NBA…по дяволите, наистина значеше нещо. Защото ми отне време да стигна до тук.

Знаете ли кое е наистина странно? Аз съм най-старият в състава на Клипърс. Някой ме подсети наскоро и просто взриви съзнанието ми. Не, не съм най-старият по възраст, но съм в отбора повече време от всеки друг.  В Лос Анджелис съм в продължение на цялата си кариера в NBA!

DeAndre JordanПреди две лета, когато трябваше да мина през цялата лудница на трансферния пазар и бях заклещен между Далас и Ел Ей, едно от нещата, което наклони везните беше моята връзка със съотборниците ми в Клипърс. Вероятно сте очаквали да кажа нещо подобно, но наистина това е начинът, по който се чувствам.

Имаше причина за тези момчета да долетят до дома ми, за да ме върнат обратно. Построихме нещо заедно, но не сме го завършили все още. Във всеки един от моите девет сезона в Клипърс ние добавяхме нещо. Всяка година добавяхме нов играч, или двама. Всяка година добавяхме характер и качество. Взехме Блейк Грифин, Крис Пол, Джей Джей Редик и треньора Ривърс. И през това време тези хора се превърнаха в сърцето на отбора. Без дори да го осъзная напълно, аз бях на първия ред и виждах как един отбор се създава от начало. Наистина! Имах шанса да видя как всички се събираме заедно. След девет години (и мисля, че ми отне почти целите девет) осъзнах каква рядкост е, колко специално е да бъдеш с един отбор през цялата си кариера.

Detroit Pistons v Los Angeles ClippersТази година прекарвам много време в работа с нашия новобранец център – Даймънд Стоун. Даймънд е талантлив и още суров. Дете, което точно като мен е играло една година в колеж и влиза в лигата на 19. И Даймънд е много смешен на игрището. Виждам много прилики между нас двамата. По-рано през сезона започнах да му се обаждам по телефона в случайни часове и да го юркам. Нали знаете, типичните шеги с новобранците. Най-често го карах да ми донесе разни снаксове от денонощни магазини.

И това отново ме върна в моята новобранска година.

И си спомних за всички кафета. По-точно лате от ванилова соя. Сигурно съм поръчал 150 такива в новобранския ми сезон. А след това никога не ми се случи отново.

Всичко това с латетата беше заради избора на кафе на Барън Дейвис. Помня първия път, когато ме прати в Starbucks, за да му взема такова кафе. Беше в началото на тренировъчния лагер преди сезона. Барън е легенда, възхищавах му се и затова много исках да го впечатля. Чувствах се малко невидим като новото момче. Знаех, че е мое задължение да направя всичко, което той поиска. Но по онова време не знаех, че Барън е и много…странен човек. В добрия смисъл, разбира се, но да…  той е единствен по рода си.

Звънеше ми независимо от часа в денонощието и разговорите винаги бяха супер кратки.

 Хей, новобранец, отиди и ми донеси ванилово лате!”

Без друг разговор, без нищо друго.

 Със соя. Да не забравиш!”

И след това затваряше телефона.

Първият път пратих съобщение до себе си „ванилово лате, не забравяй соя”, за да не объркам поръчката. Когато се върнах, се чувствах горд. Като стажант в първия си ден. Но когато му подадох кафето, Барън отпи една глътка, след което ме погледна и хвърли чашата в кутията за боклук. После просто си тръгна. Винаги съм се чудил какво щеше да се случи ако се бях върнал с грешното кафе.

nba_g_davis2_sw_576

Маркъс Кемби и Барън Дейвис – двама от ветераните в Клипърс, предали опит на ДеАндре Джордан в началото на кариерата му.

Барън ми звънеше през няколко дни. С абсолютно същия разговор. Същата поръчка. Някой път изпиваше цялата чаша, но друг път съм виждал как тя просто си стои на неговото шкафче в съблекалнята, напълно непокътната. Личеше си, че дори не е отпил от нея. Истината е, че Барън обичаше да се шегува с мен и с останалите новобранци, но го правеше, защото му пукаше. По време на тренировки и мачове той винаги беше от тези ветерани, които ти казваха: „Добра работа, Ди” или „Силен мач, младок!” А това значеше много за мен.

Девет години, след всички тези латета, аз се чудя дали да не погодя такъв номер с кафето на Даймънд, когато ми носи снакс от денонощния.

Мисля, че явно съм твъде мил, обаче…

Маркъс Кемби беше друг от ветераните, които обичаха да се шегуват с мен, когато бях новобранец. Запознах се с него, когато  ме накара да му донеса малинови донъти. Маркъс наистина обичаше тези донъти. Звънеше ми по всяко време за тях. Даваше ми бакнота от $100 и, когато се върнех с три донъта (винаги искаше три, винаги малинови), той ми оставяше рестото. Беше много по-голяма работа, отколкото историята с кафетата.

Но Маркъс се грижеше за мен много повече от това. Когато бях новобранец, бях просто дете. Гледах на тренировките и мачовете съвсем сериозно, но извън тях бях като клоуна в училище. Маркъс ме разпозна от самото начало.По време на едно гостуване в Сан Антонио през същата година влезнах в игра точно на мястото на Маркъс по време на втората четвърт. Аз съм от Тексас и Тим Дънкан през целия ми живот е бил ЧОВЕКЪТ за мен.

tim-duncan-deandre-jordan-dcb63f6cf7afe553

Да срещнеш идола си на терена със сигурност е нещо специално.

 

И ето, Тим беше моя задача сега. Гледах до себе си един от баскетболните си идоли. Бях твърде превъзбуден. Казвах си: Човече, играя срещу Тим Дънкан. Трябва да опитам да блокирам негова стрелба. Трябва да направя нещо голямо…”  Но Тим беше толкова търпелив в подкошието. Никога няма да забравя това от срещите си с него. Те просто изчистваха игрището за него, Тони Паркър му подаваше топката и готово. „Как искаш да си го полуиш, младок?”  Един път дори не ме финтира, че ще стреля, но аз вече бях скочил. Заклевам се, той само погледна с очите си, и аз вече бях във въздуха… Извадиха ме от игра и треньорът не ме върна до последната четвърт.

San+Antonio+Spurs+v+Los+Angeles+Clippers+NrPgXVCiC13l

И отново – Дънкан е преподал урок на Джордан

След мача Маркъс Кемби дойде при мен, клатейки главата си. Беше готов да ми каже някои неща. Преди да проговори аз избързах: „Знам, знам, не трябваше да му се връзвам и да скачам толкова лесно…”  Маркъс ме погледна сякаш ми казваше: За какво изобщо говориш?. Той не отговори изобщо на коментара ми. Но имаше свой въпрос :

„Кое е любимото движение на Тим?”

„Не знам”  му отговорих аз.

Маркъс беше направо шокиран от отговора ми. Гледаше ме като извънземно и ме попита:

„Искаш да ми кажеш, че си влязъл в игра и просто си се опитвал да налучкаш?”

Los+Angeles+Clippers+v+Charlotte+Bobcats+Q5LXoqOK6xPl

Това беше момент, който отвори очите ми.  Като новобранец, аз никога не мислех твърде много срещу кого ще играем. Знаех кого ще трябва да пазя, но Маркъс ме окуражи (по респектиращ начин) да вникна по-дълбоко. Превърна го в игра между двама ни. Караше ме да уча тенденциите в играта на съперниците и ме изпитваше с допълнителни въпроси.

 „С коя ръка стреля, когато атакува от ниския пост вляво? А от дясно? Накъде предпочита да се завърти? Ползва ли финт за стрелба? Прави ли up-and-under? В кои ситуации? Как можеш да различиш кога?”

Бяха много конкретни неща. Така по време на първия си сезон аз развенчах един мит за NBA , в който вярвах. Когато си новобранец си мислиш, че щом веднъж си в лигата всичко е просто баскетбол… но на по-всиоко ниво. Да, може би играта е малко по-бърза и трудна, но реално е същата. Мислиш си, че когато мачът започне, ти правиш нещата, които винаги си правил. И вярваш, или поне аз вярвах за кратко, че високите и талантливи баскетболисти ще печелят мачове просто с размера и уменията си. Но сега знам… това не е съвсем вярно.

През първата си година получих смирение. Седях много на резервната скамейка. Всъщност гледах повече, отколкото да играя. Трябваше да приема факта, че не съм вложил достатъчно работа в развитието на моето баскетболно IQ, отколкото на физическите си качества. „Домашното”, което Маркъс Кемби ми даде тогава ми отнемаше много време и това ме дразнеше в началото. Понякога играех само 10 минути, а бях отделил час-два в прдготовка за съперниците ми преди това.

Никога няма да забравя един мач през онази година. Тогава Маркъс просто ме отвя. Бях на пейката, а той – в игра. Тичаше, за да се върне обратно в защита и изкрещя, така че да го чуя от пейката. „.. заслон отдолу за… еди-кого си…”

Няколко секунди по-късно другия отбор направи точно това отиграване.

Аз бях озадачен. Казах си „Ха?! Как, по дяволите, той знаеше, че това ще се случи?

След мача, Маркъс беше много директен.  Изучил съм всички техни атаки”

Това ме побърка за малко, защото осъзнах, че се случват толкова много неща в NBA, които дори не съм забелязал. Беше сякаш всички знаят някаква тайна, а само ти стоиш встрани на тъмно.

В онзи ден се почувствах като истински новобранец. До края на сезона с Маркъс си изградихме добра програма. Исках да му покажа, че мога да се уча и развивам. Вътре в себе си вече осъзнах, че е готино да си подготвен и да знаеш какво ще направи другия отбор. И така на тренировки Маркъс продължи да ме изпитва.

Играем с Портланд след два дни. Какво е Floppy Out?

И аз му отговарях, че това е висок pick-n-roll за Брендън Рой и ЛаМаркъс Олдридж или който там беше. И, че Олдридж обича да сече към коша за лоб пас. Така целият сезон се превърна за мен като един голям тест.

AP_1204170474

Битките под коша с Ник Колисън са далеч по-тежки, отколкото мнозина си представят

Хората винаги се изненадват, когато им кажа това, но един от най-тежките съперници, които съм имал, е Ник Колисън. Чувал съм от много центрове да казват, че Шак е най-трудният за пазене и повярвайте ми, това е много вярно. Веднъж Шак почти ме нокаутира с един лакът в гърдите ми. Но научих повече за играта, когато играех срещу Ник Колисън. Помня, че веднъж имахме мач в Оклахома Сити. Ник влезе в игра и дойде право при мен, за да ми каже: Човече, само ти казвам, че треньорът ми каза да не ти позволя да взимаш повече борби”.  И после се усмихна. Подходи с дявлоско уважение в ситуацията.

От тук до края на мача всеки път, когато топката отскачаше от ринга, Ник влизаше здраво ниско долу в краката ми с най-твърдото задгърбване, което някога съм усещал. Той беше човек с мисия: да ме държи далеч от отскочилите топки. Ник не е най-високият човек, но е безмислостен. Той е наистина силен, силен опонент. Когато играя срещу него знам, че на сутринта ще бъда схванат и ще ме боли, защото трябва да го задгърбвам през цялото време и знам, че той ще направи същото всеки път.

dSGSJFDHJRTIYTRIJYDYJHERHERTUJHGFKIGLHGJHTFSHYFSHFDJHGFDJHGFDJHGFДа печелиш борби, когато си висок 211 см е оперделено малко по-лесно, но не е лесно като цяло. При някои от борбите наистина можеш просто да скочиш и да сграбчиш топката. Но когато те пази човек като Ник Колисън, или някой отбор ти хвърли двама – трима като него, ти знаеш, че целта им е просто да направят вечерта ужасна за теб. Като висок играч мразиш това… Но и същевременно го уважаваш. От новобранския ми сезон (2008-09) до 2012-13 никога не съм имал статистика с повече от 8 борби средно на мач за цялата година. Тогава през 2013-14 имах средни показатели от 13 на мач. Следващата година, която е най-добрата ми и до днес, имах вече по 15. В последните два съм близо до 14.

Всичко това значи, че ми е отнело пет годни (повече от половината ми кариера в NBA дотук) за да преценя, че да бъда „сравнително добър” борец под коша е неприемливо. Лудост е, защото не станах просто два пъти по-добър борец просто между края на един сезон и началото на следващия. Мисля, че това беше кулминацията от сбора на много неща. Дължа много от заслугите на ветераните, които отделиха от времето си да ме учат и напътстват през първите няколко години.

В тази връзка дължа много и на Мемфис Гризлис. През 2012 и 2013 срещнахме Гризлис в плейофите. И в двата случая ни „пребиха” в борбата под коша. През 2012 ние спечелихме в серия от седем мача, но беше истинска битка. Зак Рандолф, Мо Спейтс, Марк Гасол… тези момчета просто знаят как да се трудят близо до коша. В серията през 2013 техните високи играчи просто работиха повече от нас. Бяха по-усърдни от мен. В тази серия поведохме с 2-0 и накрая те спечелиха четири мача поред и ни пратиха у дома.

GettyImages-167673463

Зак Рандолф знае отлично как да печели добри позиции под коша

След загубата тогава имах нужда да намеря себе си. Въпросът беше – какъв играч исках да бъда? Чувствах, че съм сред най-едрите и най-атлетични играчи в лигата, но не доминирах достатъчно в борбата.

Следващата година сложих борбите като основна цел и подходих сериозно… наистина сериозно… за първи път в кариерата си.

И отново се сещам за нещо, което сме дискутирали с Маркъс. Той ми казваше, че борбата за отскочилите топки е единственото нещо в баскетбола, в което е приемливо да си егоист. Дори когато бяхме съотборници, с Маркъс се съревновавахме, кой ще овладее повече топки от другия. Това съревнование ме направи по-добър.

Моят начин на мислене, когато бях на 19, беше такъв: Аз съм в NBA. Това е супер. Не мога да повярвам. Доволен съм дори само за това, че съм тук.

Съвсем честно признавам, че никога не съм мислил твърде много за това дали ще стана част от Мача на звездите. Както казах, влизайки в лигата аз просто бях едно голямо дете. Обичах да играя, но обичах и много други неща извън баскетбола. И знаете ли?! Ако попитате майка ми точно сега, вероятно ще ви каже, че все още съм голямо дете.

NBA: Los Angeles Clippers-Media Day

ДеАндре Джордан и Даймънд Стоун. ДиДжей вече е в ролята на ветерана…

Но аз не съм същият човек, който бях преди девет години. Започнах да забелязвам своето развитие, когато започнах да работя с Даймънд Стоун. И осъзнах… С Даймънд аз правя същите неща, които Маркъс правеше с мен. Този сезон аз го изпитвам по същия начин за отиграванията на другите отбори и той често ми отговаря: Как мога да знам? Някои неща наистина не се променят. Но въпреки, че той е млад, аз напълно вярвам, че Даймънд е по-отдаден в развитието си като играч в момента, отколкото бях аз на неговата възраст. И това е хубаво.

Едно от нещата, върху които той все още работи, е да говори повече на игрището. Даймънд все още е колеблив, когато трябва да говори и да предупреждава за отиграванията на съперника или при заслони, например. Крис Пол и Рей Фелтън направо го „убиват”, когато не им подсказва при заслоните по-шумно. Аз се опитвам да му помогна да осъзнае това, че като център това е сред основните му задачи. Ти си последната линия на защитата… Можеш да видиш всичко, което се случва пред теб. Ако си тих, ти пречиш на отбора.

Затова работя с него – за да му помогна да говори повече. И само преди дни Даймънд дойде при мен след тренировка с въпрос.

Сега чу ли ме? Говорих силно, чу ли този път?

Казах му, че не съм… Казах му, че трябва да е още по-шумен! А истината е, че всъщност вече се справя много добре.

dj

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s