Тъжната мечта на Але

maxresdefault

Обикновено спечелването на трофей с екипа на отбора, чиято легенда е баща ти, означава изключително много. Със сигурност така е било и при Алесандро Джентиле, който вдигна Купата на Гърция като баскетболист на Панатинайкос. Близо две десетилетия след татко си Фердинандо, който игра за атинския колос от 1998 до 2001 година. Нандо не стигна до Купата, но за сметка на това спечели три титли с зеления екип. Може би Але също щеше да се окичи със злато в гръцката лига, ако мечтаната му приказка не бе завършила преждевременно.

Алесандро е най-коментираното име в италианския баскетбол в последните години. Първо се наложи на родна земя и се превърна в най-добрият играч в Серия А, капитан на местния шампион Олимпия (Милано), попадна в Драфта на NBA и следващата очаквана стъпка бе да опита да заиграе за още по-сериозен отбор, след като вече бе доказана фигура в Евролигата и на баскет картата на континента като цяло.

Реши да тръгне по стъпките на Джентиле-старши, но нещата в Гърция не се получиха. Изкара малко повече от два месеца като баскетболист на ПАО, след което бе освободен. Треньорът Шави Паскуал не го виждаше в плановете си и го отпрати. Обратно в Италия, където има договор за още един сезон.

И сега се оказва паднал на земята. От два стола, както се казва. Защото срокът за картотеки в Евролигата изтече, вратата обратно към Милано е затворена, а според писанията в италианската преса, единственият вариант е да играе в по-ниските дивизии на Апенините. Нещо, което вероятно няма да се случи, след като говорим за играч с десетки мачове в Евролигата и национал на страната си.

Националния отбор… Има ли как да бъдеш повикан, ако не играеш редовно? Явно да, виждали сме примери в родния футбол, но тук коментираме далеч по-интелигентен спорт, който е далеч от българската действителност. Джентиле ще поддържа индивидуално форма в Милано и ще се надява да попадне в разширения състав на „Скуадра адзура“ за ЕвроБаскет 2017.

„Всички големи шампиони минават и през трудни моменти. Знам, че една от целите на Але е да играе за Италия. Той е изключително талантлив играч и бих го подканил да гледа на настоящето, а и на бъдещето с оптимизъм“, коментира създалата се неприятна ситуация с един от най-добрите италианци президентът на местната федерация Джани Петручи, може би и с леко успокояващо намигване.

Избор №53 в Драфта на 2014 година ще трябва търпеливо да работи самичък и да чака да стане време за националната фланелка. Талантът му го има, желанието му го има, а след време тъжната мечта, каквата реално се оказа одисеята с Панатинайкос вероятно ще остане само история. Все пак слънцето изгрява на всяка улица, по-рано или по-късно…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s