Като Уориърс, но непобедими

05warriors8-jumbo

Понякога, когато нещата не вървят, са нужни радикални промени. За да се случат обаче трябва някой отново да ти покаже верния път. Пример за това е Стийв Грийн, треньорът на колежанския отбор по баскетбол на Саут Плейнс Тексанс, който откри правилната посока в любимия си тим Голдън Стейт Уориърс. Изненадващо за всички той постигна невероятен успех – 27 победи и нито една загуба. Как? Като се поучи от най-добрите и последва техния пример.

След тежък сезон, белязан от липса на постоянство, миналото лято Грийн решава, че е време за генерална промяна. Той сяда пред телевизора в дневната си и започва да изучава всеки детайл от играта на Уориърс, пише New York Times. Записва си прилежно всяка пресечка, всеки заслон, всяко движение. Целта, която си поставя е толкова амбициозна, че граничи с невъзможното. Въпреки това треньорът се консултира с помощниците си и променя игровата схема на отбора. В един момент дори жена му Тереза осъзнава, че ще трябва да освободи място за новата любов:

Той е обсебен от Уориърс.

А големият експеримент – превръщането на колежаните във версия на звездите от NBA – е успешен и преди финала на редовния сезон срещу Уестърн Тексас съставът му е непобеден.

05warriors41-jumbo

Саут Плейнс, един от най-добрите „junior college“ отбори в САЩ към момента, бележи средно по 98 точки на мач с успеваемост 52.1%  при стрелбата от игра и вкарва по 11.6 тройки. Тексанс използват умело широчината на терена, движат топката добре и… стрелят безпроблемно от Сибир.

Сигурно ви звучи познато, защото Саут Плейнс играят досущ като Уориърс.

И макар 63-годишният Грийн никога да не се е срещал с колегата си Стийв Кър, и никога да не е имал възможност да гледа на живо отбора с най-високо октаново число в NBA, все по-голямото влияние на Голдън Стейт в градчето Левеленд е осезаемо. Става въпрос за малко населено място с 14 000 души, запокитено насред полетата с памук и нефтените платформи.

Саут Плейнс играят в залата Тексън Доум, която е с капацитет 3300 места и е пълна с банери от шампионати по родео. Понякога при лошо време покривът тече. Но преди момчетата на Грийн да започнат канонадата от тройки и забивки срещу противника, той се среща с екипа си в конферента зала, където всички заедно гледат, обсъждат и плагиатстват от Уориърс.

Треньорът показва кратко видео на телефона си и отсича:

Ще пробваме това днес. Играха го срещу Мемфис онази вечер. Не съм ги виждал да го правят преди.

Става въпрос за комбинация от четвъртата част, която е вдъхновила Грийн при победата на Уориърс над Гризлис през февруари. Резервният гард Шон Ливингстън подава на Джеймс Майкъл Макаду на 45 ° отдясно. Отляво Кевин Дюрант поставя заслон за Клей Томпсън, който след това взима топката на хендоф от (от ръцете на) Макаду. И тъй като Томпсън привлича двама защитници, той подава топката със земя за забивка на пресичащия Макаду.

С този кош Уориърс поведоха с 24 точки. С други думи отиграването беше, както незабравимо, така и маловажно за всички останали, освен Грийн. Но това е така, защото той гледа всяка секунда от всеки мач на Голдън Стейт.

Колежанският треньор няма идея как Уориърс наричат комбинациите си, тъй като ги пазят в тайна. Затова той им е измислил собствени имена. Описаното по-горе движение е кръстено „Рога 52“.

Грийн споделя, че винаги се съветва с играчите си и заедно избират имената на новите комбинации. Все пак трябва да се отбележи, че не всичко идва директно от игровия план на Уориърс. Тексанс имат различен подход при преход от защита в нападение (transition), а Грийн е почитател на нападенията с повече движение.

В по-голямата част от работата си обаче той се придържа към Уориърс. Това означава по-малко пикенроли и повече движение далеч от топката, включително заслони в гръб и такива, целящи да освободят стрелците от защитниците. В същото време топката прескача от съотборник към съотборник.

141125094522-steve-kerr-coaches-iso-112514-1200x672

В интервю по телефона самият Кър споделя впечатленията си за влиянието на отбора му върху колежанските програми. Според него твърде дълго в NBA са бягали от отборната игра.

Беше по-скоро игра на изолация. Но хората залагат все повече на по-ниски и бързи играчи. А за нас, смятам, ключовото е, че не задържаме топката. Почти винаги имаме петима плеймейкъри на паркета. Топката се движи и никой не я „мачка“.

В крайна сметка Грийн осъзнава, че за да функционира отборът му като Уориърс, доста помага да имаш добри играчи. Титулярният атакуващ гард на Саут Плейнс Джордан Бренгърс бележи 21.9 точки средно на мач при 49.2% успеваемост от тройката. В един от трудните успехи на тима през февруари високият 190 сантиметра стрелец успява при 14 от 19-те си стрелби от игра и при 10 от 15-те си опита от тройката.

Треньорът му вижда в него елементи от играта на Стеф Къри, защото „момчето не пропуска стрелба, когато е свободен“.

Грийн често му изпраща съобщения по нощите с 10-секундни кадри на магичните отигравания на Къри или Томпсън. Наставникът не е особено на ти с новите технологии, затова праща клипчета, заснети от телевизора си. Но, за да е сигурен, че е бил разбран, добавя и кратки коментари, като „видя ли как Томпсън се откри тук?“

И ако Бренгърс е един вид хибрид между Къри и Томпсън, Стийв Грийн оформя тежкото си крило Джалил Трип по подобие на Дреймонд Грийн – универсален играч, който владее топката добре, стреля отдалеч и може да пази различни позиции. Трип записва средно по 10.9 точки и 6.3 борби на мач. Но предпочита да е известен като колежанската версия на любимеца си ЛеБрон Джеймс от Кливланд Кавалиърс.

Тренерът обаче иска да съм Дреймонд, така че съм Дреймонд, каза Трип, който вече има предложения за стипендия от училища като Хофстра, Индиана Стейт и Тихоокеанския университет.

Идва ред и на титулярния гард Джош Уебстър, който се опитва да бъде като Шон Ливингстън – висок и ефективен плеймейкър. Досущ като него Уебстър търси коридорите за пробив, докато съотборниците му дърпат защитниците по периметъра. Гардът, който догодина ще играе за Тексас Тех, стреля с 63.2% успеваемост от игра.

С това стигаме и до новия подход на треньора Грийн.

Вече ми трябват играчи, които могат да стрелят. Ако пуснеш някой, който не може да вкарва, все едно сте четирима на петима. Те просто не го пазят.

Говорим за наставник, който кара 17-и сезон начело на Саут Плейнс. Не му липсват и успехи. Той печели националните първенства през 2008-а и 2012-а, а през 2015-а е втори. Но миналия сезон е мъчителен и съставът му завършва с 21 победи и 9 загуби, като не успява да се класира за плейофите.

Нещо липсва, а Грийн вече мисли какво в играта се променя. Като млад треньор, спомня си той, ни учеха за това колко важна е защитата. Но в наши дни, той забелязва, че играчите имат все по-добри умения в атака: тежки крила, които пробиват и стрелят тройки, гардове, които правят защитниците луди и могат да стрелят от 7.62 м. Благодарение именно на последния тип играч, Маршал Хендерсън, Саут Плейнс печелят титлата през 2012-а.

Грийн си спомня разговор с негов колега от преди няколко години, в който двамата стигат до извода, че вече никой не може да бъде спрян. Възможно е само да ограничаваш броя на изстрелите от дадена позиция на определен играч. Нещата вече са много повече въпрос на нападение, отколкото на защита, особено при професионалистите, заключават те.

От играчите си в защита Грийн иска да „задушават“ противника по периметъра и да вгорчават живота му в подкошието. Той е готов да остави стрелбите от средно разстояние на съперника, тъй като това е най-нискоефективният изстрел в баскетбола. Успеваемостта на съперниците на Тексанс от тройката е 28.3%. Освен това отборът вкарва средно 32.7 точки повече от всеки противник.

05warriors7-jumbo

Играчите на Саут Плейнс няма как да бъдат по-отдалечени от блясъка на NBA. За гостуванията си те пътуват с автобус, живеят в обикновени общежития на една пряка от залата. И се забавляват предимно с игра 1 на 1 след тренировка.

Те обаче се придържат към манталитета на Уориърс: желанието да подаваш и да създаваш възможности за другите. В Саут Плейнс – по средата на нищото, те го правят не по-зле от знаменитите си идоли.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s