Божидар Аврамов: Побиха ме тръпки, когато разбрах, че влизам

16426103_1240279649389575_5988558798467393887_n

Две години. Когато си на върха на професионалната си кариера, това е време, което отлита като миг. Поглеждаш назад и даже не можеш да си спомниш кога е започнало всичко. Когато обаче си в затруднение, принуден си да стоиш отстрани, без да имаш право да правиш онова, което обичаш, този период е цяла вечност. Яко някой знае отлично за какво става въпрос, то това е Божидар Аврамов. Юношата на Черно море ще навърши 27 години след две седмици. През последните две от тях той трябваше да претърпи три интервенции на лявото коляно, за да може да се възстанови от скъсани кръстни връзки. Една от най-тежките контузии в кариерата на професионалния спортист. Варненецът се завърна с 4 минути за Лукойл Академик при поражението от Рилски спортист преди 10-ина дни. Днес, той отново може да получи игрово време от Тони Дечев в двубоя от четвъртфиналите на Купата на България срещу Ямбол. Какво мисли за времето извън терена, как го е преживял и какво очаква? Ето какво каза Божидар Аврамов по този повод.

– Вече повече от седмица емоциите около завръщането ти на паркета не утихват, но как се чувстваш ти?

– С всеки изминал ден се чувствам по-добре, но със сигурност имам още доста работa, за да се усещам по-добре и да се опитвам да давам всичко от себе си.

– Имаше ли предстартова треска преди да бъдеш включен в мача срещу Рилски спортист?

– Имаше известно напрeжение, което намирам за нормално, но с течение на времето, което престоях на терена, то изчезна.

– Какво е първото нещо, което ти мина през ума, когато Тони Дечев извика името ти?

16473908_1240280602722813_8897346606898556708_n

– Първоначално, когато разбрах, че влизам, ме побиха тръпки. Чаках този момент дълго време, спомних си през какво преминах и какво ми костваше да чуя отново името си. Замислих се за кого го правя и си казах, че хубавите неща тепърва престоят.

– Какво ти каза той преди да влезеш?

– Беше достатъчно просто да извика името ми.

– Четири минути в игра след сигурно цяла вечност. Какво значат за теб тези 244 секунди?

– Бяха важни за мен, близо месец преди мача тренирах с момчетата рамо до рамо. С тях вече бях усетил какво е да играеш с контакт на тренировка, но на мач, естествено е по-различно. След тези 4 минути ми се играеше още повече, за което вече един играч трябва да се бори.

– Със сигурност си получил доста поздравления, но кое успя да те трогне най-много?

– Бях трогнат от абсолютно всички поздравления и благодаря на всички за тях. Благодаря за подкрепата през цялото това време, мисля че в такива моменти човек може да види кои са му най-близки и кои не; кои са с теб в трудни моменти, не заради това, че си баскетболист на определен отбор и се говори за теб, а са с теб заради самия теб като човек.

– Вдъхва ли ти допълнителна увереност търпението на Лукойл Академик да дочака момента, в който си физически и психически готов да стъпиш отново на игрището?

16387284_1240279066056300_9000054605258468146_n

– Подкрепата на Лукойл Академик ме мотивира да се върна уверен в себе си, за да мога да правя това, което обичам. Искам да им благодаря за търпението, което проявиха. Този жест означава много за мен.

– Две години извън терена за един професионален спортист в разцвета на силите му със сигурност са мъчителни. Кой бе най-трудният момент през изминалите 24 месеца?

– Не мисля, че имаше момент на мъчениe. Да, не е приятно точно в тези години от кариерата на един професионален спортист, да се случи това, но аз го приех като предизвикателство към самия себе си и мога да дам един съвет на всички, които са в подобна ситуация – няма време да се мисли нещо, което вече се e случило, просто трябва да се приеме. И от този миг да се работи здраво, за да се върне човек по-силен, най-вече ментално.

– Имаше ли момент, в който през главата ти мина мисъл да се откажеш?

– Мисъл за отказване не е минала нито за секунда през главата ми, защото има много хора, които са възпитали у мен, умението да се боря с всичко, въпреки това колко лошо изглежда то първоначално.

16508225_1240279242722949_887606405390760854_n.jpg

– Какво или кой те вдигна и те накара да не се предаваш?

–  Подкрепата на родителите ми, на всички други членове на моето семейство, подкрепата на приятелката ми, която беше до мен през цялото време, подкрепата на най-близките ми приятели. Това бяха хората, които не ми позволиха да падам духом.

– Виниш ли някой за допълнителните трудности, през които премина?

– Не обвинявам никого, мисля че няма смисъл, а и това няма да ми върне двете години без баскетбол. Мисля, че всеки един човек, с когото работех и който ме оперира, е искал да се върна в игра и е дал 100% от себе си.

– Как се отрази на състезателния ти дух преминаването през цели три интервенции?

– Тези три интервенции не са се отразили на състезателния ми дух. Мотивиран съм повече от всякога и съм готов да помогна с каквото мога на отбора, за да побеждава.

– Какво ти отнеха и какво ти “подариха” тези две години?

16406515_1240279556056251_4321696934918261536_n.jpg

– Тези две години ми отнеха само времето, в което можех да се състезавам и ми подариха повече време със семейството ми, което през годините не ми е било достатъчно. Като цяло ме презаредиха.

– А сега докъде стига погледът на Божидар Аврамов?

– Погледът на Божидар Аврамов е изцяло насочен към Купата на България. Искам емоциите след нея да са много позитивни и да сме удовлетворени от свършената работа.

Интервю на Bball.bg

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s