Шотландски боец

14572937_10211536149908992_6192901280064934013_n

Един българин сбъдва баскетболните си мечти на мъгливия и дъждовен остров, на който е роден футбола. Глазгоу е третият най-голям град във Великобритания и доскоро единствената родна следа в местния спорт бе свързна с легендарния №19 на местния гранд Селтик – непримиримия Стилиян Петров. От началото на новия сезон обаче друг нашенец търпеливо кове собствения си професионален път, но в малко по нетрадиционния за цялата страна баскетбол.

Борис Матраков е роден преди малко повече от 23 години в София. Желанието му е да покаже, че със сериозно упорство, вяра и здрав дух, може да успееш да изпълниш всяка една цел. В неговия случай – да заиграеш любимия си спорт на професионално ниво. Като един шотландски боец от столицата на България.

Глазгоу е втората местна дестинация за Борко, който завършва образованието си в Университета Дънди. 150-хилядното градче на брега на Северно море е известно като “Градът на откритията”, което звучи доста подходящо за мястото, на което ден след ден през последните четири години младият българин работи върху играта си, паралелно с получаването на дипломата си.

“Прекарах последните четири години в Университета Дънди. Първите три от тях играх в универстетското първенство, където нивото е доста посредствено. В последната си година пък участвах в метния еквивалент на българската “А” група. През цялото това време съм тренирал предимно сам и най-доброто ниво на баскетбол, от което съм бил част е лятото по училищните дворове и площадките в София”, започва разказа си гардът на Глазгоу Рокс, който през различните периоди, в които се е прибирал в родината също така е играл в набиращите скорост 3Х3 турнири, както и в най-голямата аматьорска лига в България – НАЛБ.

Преди няколко сезона шотландецът Киърън Ачара игра в България. Стана първият представител на британския баскетбол у нас, обличайки екипа на Лукойл Академик. Матраков започва кариерата си като дете точно в школата на “студентите”, която тогава още се помещава в зала “Академик” до столчиния хотел Плиска, а сега е първият българин в шотландския баскетбол. И в Глазгоу Рокс е съотборник на същият този Ачара, за когото няма как да пропуснем, че е бивш капитан националния отбор на Велкобритания и е участник на олимпийските игри през лятото на 2012 година в Лондон. Как обаче едно българче без опит в професионалния спорт си печели договор с единствения шотландски тим, играещ в BBL (Британската баскетболна лига)?

“Миналата година планът ми да направя опит да играя професионално изглеждаше по-реален, след като последния ми треньор каза, че може да ме свърже с треньора на Манчестър Джайънтс. Така през май миналата година пътувах до Манчестър и направих една тренировка с отбора. Скоростта на игра и физиката бяха на съвсем ново ниво за мен”, са думите на Борис за първия му досег с професионалистите на Острова. България пък съвсем не е непозната страна за баскетболната общност в Манчестър, защото преди време няколко мача за Джайънтс изигра Кристиян Ставрев, който в момента играе за Уибър Стейт в коелжанското първенство на САЩ.

“През лятото продължих да тренирам в България. После се върнах в Шотландия и отидох на т.нар. Open trials – проби, на които всеки може да опита да впечатли треньорите на Рокс. Седмица по-късно бях в Манчестър за две тренировки и приятелски мач срещу сборен американски отбор. Играх добре, но в крайна сметка нямаха достатъчно средства за мен и не можеха да ми предложат договор. Три седмици след пробите получих обаждане от Глазгоу, отидох да тренирам и скоро след това подписах договор”, продължава Матраков, който вече има зад гърба си десетина мача за шотландците, които се намриат на трето място в класирането на BBL, а пред тях са само Нюкасъл Ийгълс, които минават за най-големия им съперник и Лестър Райдърс.

ПРОФЕСИОНАЛИСТ

“Да съм част от професионален отбор определено е ново изживяване. Повечето играчи в отбора ме впечатляват всеки ден. Киърън Ачара и Гарет Мъри просто са на съвсем друго ниво, както и тримата американци в състава ни. Освен тренировките и честите пътувания, три пъти седмично посещаваме училища в Глазгоу и региона и говорим на децата за здравословния начин на живот и баскетбол. Организацията е на доста професионално ниво и за момента всичко ми харесва много”, обобщава преживяването си като професионалист към средата на първия си сезон в елита на Великобритания българският играч.

СРАВНЕНИЕТО – ТАМ И ТУК

16215589_1003513839792135_1232559656_n

„Ако трябва да сравня местното първенство с това в България… Реално дори има с кой да го правя, говорил съм си на тези тема с Киърън, който играеше в Лукойл. Реално те са „аномалията“ в двете първенства, защото имат много повече пари от всички други. Тук на върха са Нюкасъл, но Академик са по-добри и от тях. Следващите два най-силни отбора в България биха се класирали в челната тройка в BBL. Всъщност разликата е, че тук има 6 или дори 7 отбора на доста сходно ниво и доста по-близо до Топ 4, отколкото в България. Друго нещо, което ми е споделял Ачара е, че заплатата му от престоя в Лукойл е била по-голяма от целия бюджет на отбори в НБЛ по това време. Иначе и двете лиги си приличат по това, че са трамплин за американци, които изкарват по 1-2 години и отиват на по-високо ниво другаде в Европа“, разсъждава относно приликите между британското баскетболно първенство и елитната лига в родната му страна Борис.

БЪДЕЩИ ПЛАНОВЕ?

„Засега се концентрирам върху сегашната ситуация, не гледам много надалеч. Разбира се, че мечтая, например един ден да съм достатъчно добър, за да играя в Eurochallenge“, е единственото, което Матраков казва относно бъдещите си планове.

ШОТЛАНДИЯ И БАСКЕТБОЛЪТ

16266105_1003112533165599_3917590053980565083_n.jpg

„Адаптацията не беше проблем, защото всички в отбора са приятелски настроение и повечето са само 1 или 2 години по-големи от мен. Атмосферата на мачовете е много по-разлинчна от тази в България, въпреки че играта тук не е много популярна. Феновете ни са много отдадени. В публиката има много деца, за които има най-различни игри и състезания на почивките и полувремената. Най-нетипичното, което поне на мен ми направи впечатлени е, че сред публиката има много хора с увреждания, което е нещо съвсем нормално за местните. Няма такива неща като злоба, недоволство и агресия“, отчита новоизлюпеният професионалист, чийто тим играе домакинствата си в зала с капацитет от 6500 места.

Екипът на picknroll.bg пожелава на Борис професионалната му кариера да продължи много повече от шест сезона, колкото бе продължителността на култовия сериал „Шотландски боец“. И също така да не спира да чупи бариерите и да показва, че мечтите се сбъдват с достатъчно здрава работа и мотивация.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s