Поетът, който крадеше топки

basket-lo-strano-caso-di-ibby-jaaber-lascio-l-europa-per-colpa-delle-cheerleaders-620x372

Елизабет е четвъртият най-голям град в щата Ню Джърси. Известен е с това, че единственото населено място от въпросния щат, попаднало в класацията за „50-те най-зелени града в Америка“, с това, че там се намира щабквартирата на мафиотския клан ДеКавалканте, както и че е родно място на няколко професионални спортисти, най-известният от които несъмнено е Кайри Ървинг от Кливлънд Кавалиърс. Той играе като гард, направи прекрасна колежанска кариера и сега е сред най-добрите в NBA, където миналата година спечели шампионския трофей „Лари О’ Брайън“.

Но сега е време да се върнем малко назад. В същия този град, но осем години по-рано. Когато там се ражда друг гард, който е звезда в колежа, с малката разлика, че разчита на сивото си вещество и играе в Университета Пенсилвания с академична, а не спортна стипендия. Името му е Ибрахим Мухамад Хешам Джабер. Едни може би правят асоциация с това име, а други – не.

Същият този симпатяга, надарен с изключителни физически данни, които неведнъж караха колегите в медийното пространство да го сравняват с паяк, пристигна в България през лятото на 2008 година, след само един сезон в професионалния баскетбол, и то в съседна Гърция. Там набитото око на тогавашния ни селекционер Пини Гершон го забелязва. Гениалният израелски тактик моментално разбира, че Иби ще е перфектен вариант за националния отбор на родината ни.

img_0659

Джабер слуша внимателно наставленията на Гершон редом до Тодор Стойков, Филип Виденов и Стефан Георгиев.

Макар да няма нищо общо с България, която е много, ама много далеч от родния му Елизабет или пък от Пенсилвания, където за четири години в едноименния университет той се превърна в легенда и продължава да е лидер в историята на престижната конференция Ivy League по откраднати топки с общо 303, гардът решава да поеме риск. Риск, който ще му донесе по-добра професионална реализация с придобиването на европейски паспорт.

Силните изяви в пресявките за ЕвроБаскет 2009 послужиха като трамплин в кариерата на 24-годишният тогава натурализиран американец. Джабер завърши като №1 по „откраднати“ топки и №2 по асистенции в целия квалификационен турнир. Последваха пет сезона в Евролигата – три с Лотоматика (Рим) и по един с Армани Джйинс (Милано) и Жалгирис (Каунас).

1e4ac802-2e23-4aa8-aea0-62f69cfae34aflexible

Срещу настоящата звезда на Барселона – Петери Копонен.

Точно в Каунас обаче настъпи и обратът, довел до преждевременния край на кариерата на Ибрахим, който никога повече не облече националния екип на България, както и не заигра в друг клубен отбор на Стария континент. Баскетболистът си тръгна от Жалгирис, защото спонсорското лого на екипите на отбора рекламира алкохол, а това е в противовес на религиозните му виждания. Върна заплатата си и си стегна куфарите. Отказа се от $500 000.

„Наясно съм, че може и да не спечеля повече пари от баскетбол до края на живота си, но съм готов да направя тази жертва в името на религията и вярванията си“, гласеше краткият коментар на Джабер, който след това премина в иранския Петрохими за кратко и после изчезна от баскетболния радар.

Днес Иби е на 32. Напусна играта, когато бе на 29. Можеше да даде още много. Както и баскетболът, който вече го бе наградил с доста. Но решението му бе твърдо и го остави далеч от професионалния спорт.

grant_g_jaaberibrahim_gonlumkerem_64011

Жалгирис – началото на края на баскетболната му кариера.

„Някои неща просто се случват. Все още обичам играта. Все още мога да играя на високо ниво, стига да поискам“, разказва наскоро в интервю бившият български национал, който се обръща към поезията, изкуството и това да споделя творчеството си пред колкото се може повече хора.

Дали поетът Джабер е толкова добър колкото баскетболистът Джабер? Никой не може да каже със сигурност. Но всъщност Ибрахим решава да се посвети освен на религията, така и на някогашното си хоби, датиращо още от колежанските години, а именно да пише. Поезия.

„Стига толкова схеми, стига толкова приятели, пристрастени към морфина, стига толкова кръв, пролята от тийнейджъри. Стига толкова войни. Да живее вярата“, декламира творчеството си някогашната баскетболна звезда, като го прави по цялото земно кълбо, което обикаляше и като спортист. Публикува книги. И не спира да мисли за семейството си. За дванадесетте братя и сестри, които спомена при една среща се медиите, на която призна, че не му е фиксидея да играе за Лейкърс в NBA, след като бе впечатлил генералния мениджър на великия отбор Мич Къпчак.

Джабер е желан гост във Великобритания, Малайзия, дори и в Австралия. Поетът, който някога крадеше топки се превърна в баскетболистът, който пише това, което му казват сърцето и душата.

 

 

Advertisements

2 thoughts on “Поетът, който крадеше топки

  1. Значи Пини му е обяснил, че Леденика е сокче:) Хитро:)
    Но пък беше симпатяга – играеше на чаша вода и правеха мачовете на отбора по тъмно,за да може да изяде някоя вафла преди това.

    Like

  2. Pingback: Американските единици на България | picknroll.bg

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s