Наваро: Преди ми пукаше само за точките, сега играя за отбора

1471467330_151356_1471467398_noticia_normal

2016 година не бе особено добра за Хуан Карлос Наваро, най-вече заради контузиите, но капитанът на Барселона влезе в историята с петото си участие на олимпийски игри, нареждайки се до Тео Круз (Пуерто Рико), Оскар Шмит и Адриана Пинто (Бразилия), Андрю Гейз (Австралия) и Тереза Едуардс (САЩ). 36-годишният гард признава, че в последните години най-голяма радост му доставят двете му дъщери – Лусия и Елса.

“Иска ми се да се занимават с какъвто и да било спорт, не е задължително да е баскетбол.  Ще им помогне да се социализират и да се запознаят с различни хора, нещо, което е от голяма важност за нас родителите. Миналия сезон Лусия бе част от сборния отбор на Каталуния. Малко по-висока е от Елса, но и двете дават най-доброто от себе си, когато са на игрището, а най-важното е да си прекарват добре. Когато бях контузен гледах мачовете и тренировките им още повече и сякаш насладата бе по-голяма. Ето, преди няколко седмици отборът на Лусия игра на турнир, където стигна до финал, а тя спечели конкурса по тройки. Аз никога не съм печелил такова състезание през целия си живот, а тя вече го направи! Освен това има златни медали от националните първенство по минибаскетбол. За разлика от мен, защото на нейните години дори не бях в отбора. Останах до последно, но избраха Хавиер Мендибуру (б.р. – Мендибуру играе профеисонално повече от 15 години, но главно в отбори от втора дивизия). Тогава ми беше трудно. Но той беше по-добрият играч. Това ми помогна да стана по-добър и да продължа нагоре. Дъщерите ми играят с №11, моят номер”, разказва Наваро в блога си за Евролигата.

juan-carlos-navarro-fc-barcelona-lassa-eb15.jpeg

Сега един от най-успешните испански играчи в историята даде обширно интервю за Gigantes Del Basket, в което говори за отминалото лято и третия си пореден олимпийски медал. Дали това е краят на “Генерация 80”? Още е твърде рано да се каже.

– Хуан, какво означава за теб петото ти участие на олимпийски игри?

– Изключително много. Никога не съм си го и помислял. Като за начало, никога не съм си помислял, че ще изиграя толкова мачове за националния отбор. Винаги съм се чувствал прекрасно тук и не мога да скрия задоволството си от всичко, постигнато през годините, всичките важни моменти, но петте участия като че ли са най-голямото постижение за един спортист.

– Кой е най-ценният ти спомен от петте олимпиади?

– Трите спечелени медала, макар че най-логично би било да посоча сребърните от Пекин 2008 и Лондон 2012. В Рио страдахме повече, но и този бронз е от голяма стойност, с оглед на това как започнахме турнира.

juancarlosnavarroolympicsday16basketball2xlucx7v9x5l

– А кой момент би изтрил?

– Четвъртфиналите в Атина 2004 срещу САЩ. Направихме перфектна първа фаза и после отпаднахме.

– В Рио имаше значително по-малко минути спрямо другите пъти, но пък за сметка на това качествени. Как се чувстваше в тази роля?

– Добре и в същото време важен. Знаех, че съотборниците ми имат доверие в мен, както и треньорите, а това винаги те кара да се чувстваш добре на терена, макар че минутите наистина бяха по-малко от предишните първенства.

– Контузиите промениха ли начина ти на игра?

– Не мисля. Реално това, което се случва е, че виждаш, че не си толкова бърз колкото преди и просто си задължен да започнеш да четеш играта и ситуациите малко по-добре.

– Преоткри себе си хиляда и един пъти…

– Ключът е, че трябва да намираш как да извличаш преимуществото. Когато започвах да играя се интересувах само от точките, а сега играя за отбора. Ако видя, че двама защитници ме затварят, търся открития съотборник. Научих се как да създавам ситуации за останалите.

– Испания започна с две загуби – от Хърватия и Бразилия. Как преживяхте това начало?

– Беше ни ясно, че ситуацията е в нашите ръце. Не беше най-добрата възможна, даже напротив, но успяхме да реагираме адекватно и изпълнихме намерението си, което бе ясно – да се върнем вкъщи с медал, пишейки история, както винаги сме правили през годините.

– Четвъртфиналите ви противопоставиха на Франция… Как изживя този мач, има ли някаква допълнителна мотивация срещу този съперник?

– Имахме някои сметки за уреждане с тях. Няма как да забравим ЕвроБаскет 2013 и как ни отстраниха с продължение на полуфиналите. Винаги си спомняме за този мач, когато играем с Франция. Макар че през 2015, когато аз не бях в състава, победихме на техен терен в полуфиналите, а след това станахме европейски шампиони.

juancarlosnavarroolympicsday16basketball-nyyjbqaaybl

– В Рио отпаднахте на полуфиналите от САЩ. Останахте в подножието на върха, но не ти ли се струва, че сега бе по-реално да ги победите, отколкото предишните пъти?

– Както и да го погледнем, американците бяха със страхотен състав. Може и да нямаха някои от големите имена, но с лидер като Кевин Дюрант се справиха отлично, а отборът им беше впечатляващ.

– Неповторима ли е вашата “Генерация 80”?

– Не знам. Единствено времето ще покаже. Мога да заявя само, че съм късметлия. Заради това, че съм част от едно такова поколение и да имам толкова добри приятели и съотборници. Дано да дойдат нови генерации, които да изравнят, а защо не и да задминат това, което направихме ние през последните години. Но дори и да ни задминат не мисля, че ще има други двама като Пау и Марк Гасол.

– Представяш ли си едно общо оттегляне от националния отбор или всеки сам ще избере момента?

– Предполагма, че всеки ще реши сам за себе си. Критериите са различни, всеки има своята собствена физика. Моментът наближава, но не сме говорили за нещо подобно.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s