Минчев изненада и постави добра основа

 

Áàñêåòáîë - Áúëãàðèÿ - Ñëîâåíèÿ

Годината за баскетболното ни семейство бе белязана от няколко интересни ситуации. Като цяло обаче отново преобладаваше усещането за разочарование, което така или иначе в последно време не е напускало сърцата на хората, които се занимават с този спорт. Там отдавна свикнаха да се задоволяват с малкото и дори минималния успех да се приема като положителна нотка. Забравени са годините, в които България бе съперник, с който всеки се съобразяваше, макар това да не означаваше неизменно добра позиция на Стария континент. Било то на национално или клубно равнище.

Минчев върна надеждата в националите

България за последно се появи на европейската сцена, макар и доста встрани от централната й роля, по-скоро с позицията на дървен декор, през лятото на 2014-та. Тогава нашите записаха една победа над Израел като гост в последния си мач от квалификациите и с наведени глави установиха, че отново ще гледат европейското по телевизията. Стигна се до ситуацията през миналата година да не бъдат изобщо събрани, тъй като нямаха официални мачове, а играчите, с желание да отидат на лагер, се брояха на пръстите на двете ръце. Но това е малко по-далечно минало.

Áàñêåòáîë - Áúëãàðèÿ - Ñëîâåíèÿ

На фона на изказаното обаче, всяка победа през това лято вече изглеждаше като положителен момент. Началото бе поставено с избора на Любомир Минчев за селекционер. Мнозина биха казали, че става въпрос за брак насила. Защото специалистът, който още преди 4 години си бе заслужил да му се даде шанс, се оказа последната опция пред федерацията. Всички в управата искаха чужденец, но пък никой отвън не искаше нас. „Грозната, но претенциозна булка”. Така се оприличихме самите ние. И след като нямаше кой да вземе България, без близнаците Иванови, без нормален център и без яснота за гардова линия, хоп натресоха ги на Минчев.

Треньорът на Берое обаче се справи отлично със сложната ситуация. В група със Словения, Украйна и Косово, с ограничен потенциал и един разколебан Александър Везенков, той извлече максимума. Трикольорите записаха две победи над Джъстин Долман и косоварите и до последно държаха в напрежение словенци и украинци в Ботевград. Всъщност, може да се каже, че нашите изпуснаха Горан Драгич и компания, като подобна бе ситуацията и с бившите представители на СССР. Остана нотка на разочарование, но тя е с добър привкус. Защото се видя, че този обновен състав на трикольорите има добро бъдеще. Да, той няма класата на онзи тим, който игра на европейското през 2011-а, но има характер и потенциал за развитие.

Проблемите обаче отново не липсваха. На първо време – нямаме център, а гардовете са ни колебливи. С нетърпение се чака завръщането на Божидар Аврамов, за да може да се търси единствено висок чужденец. Дали обаче това ще е достатъчно, ще разберем още през август, когато срещаме Беларус и Португалия в предварителна световна квалификация.

Колкото до женския ни национален тим, там положението не се е променило и със сантиметър дори. България си остава посредствен отбор, без значение кой ще го води. Дори събирането на Георги Божков, Стефан Михайлов и Петко Маринов не може да промени нищо. А от тях по-добри в момента няма. Което е доста тревожно, предвид че първият и последният дори не са треньори в момента! Били, паднали, никой не се вълнува вече и не му прави впечатление. До такава степен сме прокопали дъното, че дори хората в баскетболната общественост рядко се сещат за съществуването на този национален отбор. А преди? Ех, какви времена е имало… това обаче няма връзка с настоящия обзор!

Катастрофална година за подрастващите

462

За да има перспектива обаче, при това тя да е добра, е нужно да се работи правилно при подрастващите. И точно там се оказа, че ситуацията е най-тревожна. По-малките клубове не спират да повтарят едно и също нещо – няма условия. Малцина са онези, които разполагат със зала, за която да не плащат наем, а оттам и да не се тревожат за оцеляването си. В резултат малцина са и онези, които реално произвеждат някакви играчи. Било то в мъжка или женска част. От федерацията за поредна година взеха домакинство на европейско първенство, отново на 16-годишни момчета. Последствията бяха отрезвяващи. Видя се, че идващото поколение са основно разглезени хлапета, които повече обичат да позират и да чатят във Фейсбук, Туитър или Инстаграм, отколкото действително да търсят своя процеп под слънцето. Би ни който ни хвана, а ние бихме онези, които не знаят топката дали се вкарва с ръка или с крак. Трагичната картинка се повтори във всяка една останала възраст, на всяко едно друго първенство. Не случайно и сме на дъното на Европа. А само преди няколко години имахме поколение, което дори мечтаеше за финална четворка в Дивизия А.

В резултат на всичко това, от федерацията взеха безпрецедентно решение – спират да харчат пари, които така или иначе ги нямат, защото министерството вече не плаща за присъствие, а само за резултати. Така през 2017-а България за първи път в историята си, няма да има отбори за младежи и девойки до 20 години. Решено бе да се съсредоточим върху 14-15 годишните и тяхното развитие. Тоест – колкото и малко пари да има, те да отидат за следващите „перспективни”, пък да видим докъде ще ни доведе това. Едно е сигурно, по-зле няма как да стане!

ЦСКА се завърна при мъжете

През годината се случиха няколко интересни момента на клубно равнище. На първо време Рилски спортист за първи път в историята си спечели Купата на България. Росен Барчовски грабна последния си, на този етап, трофей като треньор, след което сдаде поста на помощника си Людмил Хаджисотиров. Удо, като всеки един наставник, правещ първите си стъпки, изпитва затруднения. Той реализира добри резултати в турнира за купата на ФИБА Европа, но след 3 загуби през есента, самоковци отпаднаха, макар да играха добре. Преди това те очаквано не преодоляха квалификациите на Шампионската лига.

Същото обаче се отнася и за Лукойл Академик. След като загубиха финала за Купата, студентите отново спечелиха титлата, за втора поредна година срещу Балкан, този път в по-лесен за тях финал (3:0). Размечтаха се за участие в дебютното издание на ШЛ, като случиха и на жребий – румънския Орадея. Уви, оказахме се фаворити само в нашите си очи. Вместо влизане в групите и гарантирани минимум 100 хиляди евро, шампионите ни отново се озоваха в „техния” си турнир – ФИБА Еврокъп. До момента там вървят сравнително по план, а въпреки неубедителното представяне в НБЛ, отново са първи и никой не се съмнява в крайният им успех.

Добри думи заслужи и Берое, който спечели бронза за Купата на България – първи в историята на клуба, а и към момента воденият от Минчев тим успява да е конкурентен и да се води претендент. Определено първенството е по-интересно, като по-слабият Лукойл позволява да говорим от време на време и за изненади. Надолу пък всеки може да победи всеки и макар нивото да е ниско, то поне няма среща, която да е предварително предрешена.

_r1w7786

Безспорната добра новина обаче дойде от ЦСКА. Червените отново имат мъжки отбор след 7 години и половина отсъствие. Да, армейците се подвизават във втора дивизия и нямат нито една победа там. Но съставът на Йордан Колев е основно изграден от 16-17 годишни момчета, които при добра работа и без големи очаквания, могат до 1-2 сезона да се превърнат в гръбнака на един наистина правилно функциониращ клуб!

И пак към жените – по-добре нищо, отколкото изкривена реалност. Първенство с 5 клуба, от които последният сам не знае защо участва в него, е един вид гротеска, която може би е ненужна. Отново безброй чужденки заблуждават, че имаме някакво ниво. Крайният резултат отново ще бъде добре познат – скандали и обвинения между отборите, а националният тим ще продължи да си бъде боксова круша.

Минчев, но не Любо, се превърна в хит

На фона на цялостното нямане, някак от нищото дойде трансферът на Йордан Минчев във Фенербахче. На 17 години той изкара 2 месеца проби в турския гранд, който през пролетта стана европейски вицешампион. Благодарение на добрите контакти на Константин Папазов с треньора на турците Желко Обрадович обаче, българинът получи шанс, който не изпусна. Крилото остави отлично впечатление в тренировките и контролите, които игра и след като навърши 18 подписа първият си професионален договор. На този етап той е резерва само в Евролигата, но самият факт, че има досег до едни от най-добрите играчи и се готви под наставленията на легендата Обрадович са предпоставки за сериозно израстване и огромно перспектива.

c0n0svzxaaa4hwa

В същото време, Александър Везенков продължава да трупа самочувствие в Барселона. След като изкара труден първи сезон, крилото се възползва по най-добрия начин от назначаването за треньор на Йоргос Барцокас. Гръцкият специалист му дава сериозен кредит на доверие, а в последните два месеца най-добрият ни баскетболист се отплаща с най-силните си мачове за каталунците.

Хари Латифян, в-к „Тема Спорт“

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s