Александър Янев: Баскетболът ми донесе истински приятели

 

aexander-yanev

Picknroll.bg продължава новата си поредица „Бърза атака“. Очаквайте всяка сряда откровените кратки истории на най-добрите български баскетболисти. Днес нашата „Бърза атака“ ще води Александър Янев. Крилото може да играе едновременно и като леко, с повече пробиви и стрелба от разстояние, и като тежко, с гръб към коша. Един от последните наистина качествени баскетболисти, които излязоха от люпилнята на играчи Черно море. Роден през 1990-та варненецът играе у нас за родния клуб, Лукойл Академик и Левски. Има и международен опит, след като прекара различни по продължителност периоди в Гърция, Испания, Австрия, Аржентина и Франция. В момента е с отворен договор с македонския Кожув, където се включи към състава преди две седмици в опит да помогне за по-доброто му представяне.

Първият път, в който влезе в залата?

– Първият път беше през 2000-та година, точно преди лятната ваканция първият ми треньор Владо Янчев ме хареса в училище, че съм бил висок и ме накара да ходя на тренировки в залата, въпреки че аз много не исках. И така лека полека се запалих много и се стигна до там, че не исках да се прибирам вкъщи и по цял ден бях в залата.

_r1w8714

Мачът, който никога няма да забравиш?

– Този, който никога няма да забравя, беше срещу Левски в София, 5-ти мач на полуфиналните плейофи, а в същия ден Левски имаха юбилей. Тогава си изпуснах бала само, за да играя на този мач и за чудо, 3сек преди сирената вкарах кош и бихме с 1 точка (визира полуфиналите през 2009-та).

21 Yanev Georgiev 101.jpg

Постижението, с което се гордееш най-много?

– Няма нещо с което да кажа, че се гордея. Имал съм възможност да играя в Испания където са най-добрите отбори, покрай националния отбор също съм играл срещу топ играчи на Европа. Миналата година играх в Аржентина, на другия край на света и може би най голямото нещо за мен, е че покрай спорта видях и посетих толкова много места в света, че едва ли щях някога да мога, ако не бях баскетболист. Където и да съм играл оставих много истински приятели, с които продължавам да се чувам, това за мен е важно – приятелите.

_r1w2100

Мачът, ситуацията, действието, за което и до днес съжаляваш?

– В момента не мога да се сетя за нещо конкретно, за мач или ситуация, но е имало доста срещие в които съм играл слабо и това е коствало победата и съм съжалявал след това. Винаги съм бил от играчите, които преживяват малко повече нещата особено след загуба, винаги съм си търсил грешката и може би това, че обичам да тренирам повечко, ми е помогнало да успявам и следователно успехите да са повече от загубите.

_49t5291

Любимото движение/отиграване в баскетбола?

– Може би любимото ми нещо е след заслон да се отворя на тройката и да стрелям или пробия, затова и го правя толкова често, но баскетболът е толкова богата игра, че всеки играч има по няколко неща които му носят успех и естествено удоволствие.

sasho-yanev-estudiantes

Ако не бях баскетболист, щях да бъда…

– Ако не бях баскетболист щях да бъда треньор. Затова и искам след като спра да играя да се занимавам с треньорство. Но като гледам може би до тогава спортът ни БАСКЕТБОЛ ще стане напълно аматьорски и едва ли децата ни ще искат да ходят в залите по цял ден, за да станат някой ден аматьори и едва ли ще искам да стана треньор и да се занимавам с нещо, което няма бъдеще.

img-20160605-wa0021

Обичам баскетбола, защото….

– Обичам баскетбола, защото обичам да побеждавам и да знам, че всичко което имам в момента и ще имам в бъдеще ще е от това, че съм играл тази игра и тя ми го е дала.

Advertisements

One thought on “Александър Янев: Баскетболът ми донесе истински приятели

  1. Ако децата ни се занимаваха по цял ден с баскетбол, нямаше да сме на това ниво, уви. Мисля, че и Александър Янев е наясно, че ако някой не се труди, няма как да стане повече от аматьор. Той самият е доказателство за това. А ако такива, като него, намират начин и имат мотивацията и силата да запалят искрата у същите тези деца, които сега отписва като бъдещи аматьори, бъдещето ще има и ще е много по-светло. И ще се появят много Янев-ци, Везенков-ци, Минчев-ци, Глушков-ци, Младенов-ци и т.н. За съжаление, с изказвания, и като това по-горе, едва ли…
    Успехите в спорта са плод на много много труд, старание и жертви, без които няма как да се постигнат…Жертви от страна на спортисти, треньори… И възпитание, което идва преди залата, преди топката и преди първите точки.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s