Писмо до моето 10-годишно „аз“

bbiocthntkikawug-qsg0g

Официалната страница на световната баскетболна федерация FIBA явно взима пример от популярното издание The Players’ Tribune, където различни звезди от NBA пишат писма до по-младите версии на себе си. В случая сръбската звезда Милош Теодосич пише на 10-годишната си версия. Ето какво има да каже 29-годишният днес маестро на хлапето от Валево.

„Здравей, Милош! Все още си 10-годишен и още никой не те нарича Тео. Тренираш с брат си във Валево и мечтаеш да отидеш някъде. Може би да се преместиш в Белград и да играеш за който и да било отбор, да бъдеш част от по-голяма спортна организация.

Ти си обикновено момче, като всички твои приятели. Не си лош, но не обичаш правилата и си палав. Прекарваш много време навън с тях, играейки на улицата и си щастлив с този график: поне 8 часа навън, 8 часа в училище и 2 часа за сън. Сега можеш единствено да сънуваш и да мечтаеш за медалите и наградите, гледайки мачовете на звездите на националния отбор на Югославия. Бодирога, Джорджевич, Дивац, Данилович. Сигурен си, че е невъзможно да постигнеш такъв успех и дори да си помислиш за нещо подобно. Тези цели са прекалено далеч и са огромни. Но в момента ти, Милош, си във Валево.

И така, нека ти се представя. Аз съм Милош Теодосич или както съотборниците ми ме наричат – Тео. В момента съм на 29 години и сега ще ти кажа колко страхотен и невероятен ще бъде живота ти.

Най-голямата ти опора винаги ше бъде семейството, така че слушай какво те съветват и им се доверявай напълно. Не говорим само за баскетбол, а за всичко. Никога няма да се превърнеш в мен без семейството. Предай много благодарности на първия си треньор още сега, защото той ще те научи как да обичаш играта. Не те кара да правиш прекалено много упражениея или да помниш голям брой комбинации. Но помни всичките му разкази, той те учи на любов към баскетбола. Тази любов е вечна. Никога не загърбвай училището, нуждаеш се от добри оценки, иначе няма да можеш да тренираш.

Девет години по-късно вече ще си напълно убеден, че животът ти е баскетбол, завинаги. След още една година ще играеш в Гърция – първата ти сериозна професионална стъпка, Олимпиакос (Пирея). През 2010 година ФИБА ще те обяви за най-добър баскетболист на Европа. Лудост е, да. Само на 23 си, но всичко е истина.

Ще напуснеш Гърция и ще отидеш в Русия, където ще имаш много лични върхове и спадове. Огромни и болезнени. Ще се пребориш с много хора, но най-важното – ще се справиш със собствения си характер. Трудно е, но ще те направи по-силен, ще ти коства четири години докато разбереш всяка грешка и всичко това ще се случи в Москва. Но наградите за здравата ти работа ще са безценни – ще бъдеш звезда на националния отбор на Сърбия и ще го изведеш до два исторически сребърни медала, на световно първенство и на олимпийски игри. Най-сетне ще спечелиш Евролигата в ЦСКА. И всеки във Валево ще се обръща към теб с „Легендата“.

Ако не ми вярваш – няма проблем. Продължавай, работи здраво и ще видиш.“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s