Щастливият Хълк в Лос Анджелис

ck2fn2oxiaabfak„Не ме ядосвайте… няма да ме харесате когато съм ядосан…”. Това умолява облъченият с гама лъчи д-р Брус Банер останалите герои от комикса на Marvel „The Incredible Hulk”, за да не се превърне в огромното зелено страшилище с лилави гащи, което троши всичко по пътя си. Обикновено обаче никой не го чува и следват тежки последствия за околните.

Нещо подобно се случва и в реалния живот, в Лос Анджелис, където обаче планината от мускули мачка всичко по пътя си не защото е ядосана, а точно обратното – защото е щастлива. Блейк Грифин е една от основните причини Клипърс да на върха в Западната конференция с 13 победи и 2 загуби и всички специалисти да твърдят, че тимът на Док Ривърс най-накрая започва да развива потенциала си и се превръща в истинско страшилище за останалите отбори в НБА. За изминалите 15 мача 208-сантиметровото тежко крило има на сметката си средно по 21.9 точки при почти 50% стрелба за 2 точки, 9.3 борби, 4.4 асистенции, като дава сериозна заявка да запише най-добрия сезон в кариерата си, ако продължава по същия начин.

Тук идва и логичният въпрос – на какво се дължи добрата игра на Грифин? Може би на трите операции, на които се подложи плеймейкърът на тима Крис Пол в рамките на 3 седмици през лятото – на ръката, на очите и от херния? Ъпгрейдването на гарда със сигурност се отразява добре на отбора – най-малкото стреля по-точно то вскякога. Отговорът обаче, буквално, е изписан на лицето на Блейк Грифин – неговата усмивка.

Наред с баскетболните тренировки през лятото, 27-годишният здравеняк се подложи и на сериозна психическа тренировка. Той се отдаде на другата си голяма любов – комедията, като за пръв път се качи на сцената на стендъп фестивал в Монреал и се представи като ветеран със сериозен опит зад гърба си.

Какво общо има обаче разказването на смешки пред почерпени хора в бар с добра игра на възможно най-високото ниво в баскетбола? Както става ясно от видеото по-горе, Блейк Грифин очевидно умее да борави с думите, затова и обяснява доста добре аргументирано на пръв поглед нелогичното следствие: „Очевидно баскетболът е основното ми занимание, но много обичам да правя неща, които ме вадят от зоната на комфорт. Шоуто в Монреал беше ужасяващо. Съвсем малка аудитория. Доста далеч от големите събития на фестивала, но все пак – ужасяващо. Мисля, че така ставаш по-добър като човек. Откриваш нови неща за себе си, придобиваш самочувствие за различни неща, така че всичко, което правя, се старая да го правя по възможно най-добрия начин, не просто да го правя”, разказа за опита си като комедиант Блейк Грифин пред USA Today.

Комбинацията от желание за самоусъвършенстване и желание за усмивки очевидно работи сериозно в полза на 208-сантиметровото тежко крило и му дава сили и увереност на игрището. „След загубата от Мемфис в „Стейпълс Сентър”, за която синът ми беше в залата, карахме към вкъщи и в колата той ми задаваше разни въпроси, казваше смешни неща и се усетих, че се заливам от смях и изобщо дори и не помислям за мача. И поне за това пътуване до дома, и когато го слагах да си ляга, забравих за загубата. Просто съм щастлив – от това на какъв етап от живота си съм. И това е голямата причина”.

Доволният от живота Блейк Грифин, също като ядосаният Хълк, засега троши всичко по пътя си и, ако останалите отбори искат да спрат Клипърс, по-добре да изтрият усмивката от лицето му. По всичко личи, че докато не го накарат отново да блъска кулърите за вода или новия мениджър, отговарящ за екипировката на тима, ще имат сериозни затруднения.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s