Като лъвовете

Julius Randle,

Джулиъс Рандъл е далеч от понятието „средностатистически 21-годишен младеж“. Е, всъщност скоро дори няма да е на 21, защото е роден на 29 ноември 1994 година, но това не е основната тема за дискусия. Какво правят повечето американци на тази възраст ли? Кефят се на живота в колежа, купонясват и се подготвят за скок в истинския живот.

Какво прави Джулиъс Рандъл на тази възраст? Утвърждава се като един от най-добрите млади играчи в NBA. Влезе в Лигата на 19, но още в първия си мач понесе жесток удар и стана жертва на контузия, която моментално сложи край на новобранската му кампания. Изгледа сезон 2014/2015 от пейката, а през 2015/2016 се завърна още по-силен, за да бъде част от голямото турне, наречено „Сбогуването на Коби Брайънт“, като сред всички фанфари, които легендата несъмнено заслужи, трупаше опит, умения и познания.

Сега, година по-късно, 206-сантиметровата скала от колежанския Кентъки е един от лидерите на отбора на Лейкърс, когото мнозина описват като „Бебетата на Люк Уолтън“. Тези младоци, в комбинация с няколко по-стари пушки оставят доста положително впечатления и заслужават похвала, колкото и рано през сезона да се намираме. Рандъл също заслужава похвала и то не просто заради здравата си игра.

Заслужава похвала заради характера си, заради това, че не се страхува да скръцне със зъби на далеч по-опитни от него съперници. Преди около седмица се спречка с Тайсън Чандлър, който има 16 години опит в Лигата зад гърба си, но не отстъпи назад. Снощи го стори и срещу ДеМаркъс Казънс, който е ходещ проблем.

Преди година пък се изправи очи в очи с Кевин Гарнет в собствената му игра – говоренето в опит да влезе под кожата на съперника. И отново не се прегъна.

Рандъл може да е само на 22, може да има само един пълен сезон като професионалист в ръкава си, но е непукист и е готов да влезе в огъня, че и отвъд него, за да защити позицията и отбора си. А такива луди глави винаги биват оценявани високо. Защото точно те успяват да се задържат при най-добрите и да бъдат като най-добрите.

Преди години в национален ефир имаше едно предаване с някой от братя Априлови за водещ – „Като лъвовете“. Там показваха талантливи деца, които искаха да бъдат като любимците си, когато пораснат. Джулиъс е талантлив, но не е дете. Той вече е като лъвовете.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s