Уроци по живот

imagen-scs4188-1

5 ноември 2015 година. За едни обикновен четвъртък от предпоследния месец на годината, а за други – жизненоважен ден. Буквално. Преди близо година Кайл Курич претърпя седемчасова операция заради тумор в мозъка. Въпросът не бе дали ще се завърне отново на баскетболния терен, където противниците му често остават поразени от точната му ръка, а бе още по-мащабен – на живот и смърт.

Но както вече знаем, тази история е с изключително щастлив край и почти 12 месеца по-късно американският гард на Гран Канария се възползва перфектно от спечелената битка и пак се носи с лекота между кошовете, реализирайки с усмивка точка след точка. Самият той определя случилото се в края на миналата година като „урок от живота“. Има обаче и друга интерпретация – че всичко това всъщност е урок ПО живот. А учителят? Учителят е същият Кайл Курич. Преди години звезда на елитния Луивил Юнивърсити, където изпълнява вещите команди на великия Рик Питино, а сега в същата ситуация, но в испанския Гран Канария,  където е сред най-доверените сержанти първо на големия Айто Гарсия Рененсес, а сега и на Луис Касимиро.

„В нито един момент през главата ми не мина мисълта, че може да не се върна. Че може да умра или пък че може да остана парализиран и повече да не играя баскетбол. И колкото и изтъркано да звучи аз мисля, че за всичко си има причина. Нищо не се случва просто така, случайно. Не съм религиозен, но вече наистина вярвам, че има Господ, който ни пази отгоре“, разказва гардът, в чийто вени тече и словашка кръв в навечерието на първата годишнина от операцията. По ирония на съдбата баща му е специалист в медицината и по-точно в неврохирургията…

Близките и роднините на Кайл преживяват всичко изключително тежко, но благодарение именно на тяхната подкрепа и силна вяра, както и на непримиримостта си, сега Курик продължава да е пълноценен човек и да се наслаждава на всеки един момент.

„Най-тежко ми беше в началото, когато бях загубил 15 килограма от теглото си, а мускулите ми просто отказваха да приемат командите ми. Но отказах да се предам и стъпка по стъпка, усилие след усилие, ден след ден съумях да извървя дългия път обратно и така до днес…“, размишлява усмихнатият татко на две деца.

„Искам и да изразя огромната си благодарност към всички, които мислеха за мен и ме подкрепяха със съобщения, коментари и всичко друго в този тежък период. Точно подобни малки неща и детайли правят разликата, когато човек е в тежка ситуация, в каквато бях попаднал аз…“, добавя 27-годишната звезда за финал.

За финал ви предлагаме да се насладите на срещата на Кайл с един от верните му фенове – 17-годишният Хесус, който макар да не е професионален баскетболист, също има нещо общо с американския си любимец. Ще се досетите ли сами?

Да, точно така. Младият испанец преживява същото като Курик и се възстановява от тежката операция с негова помощ. Баскетболистът на Гран Канария изпраща видеосъобщение на момчето, с което го окуражава, а когато вече всичко е наред, двамата най-сетне се срещат…

И точно така Кайл Курич взима от своите уроци по живот, за да преподава същите на други хора, които имат нужда от сила и вдъхновение.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s